Най-религиозни са най-бедните мюсюлмани в гетата

Българските мюсюлмани стават по-консервативни, но отхвърлят радикалните форми на ислям и тероризма

Снимка: БГНЕС

Мюсюлманите у нас продължават да живеят в бедност, което засилва икономическата емиграция в страни от Западна Европа, като животът сред други мюсюлмански общности навън оказва влияние включително върху тяхната религиозност.

През последните пет години се забелязва отчетлива тенденция за засилване на консерватизма сред мюсюлманите на битово ниво и по-сериозно придържане към религиозните правила, като най-силна религиозност декларират най-бедните прослойки в гетата. Сред мюсюлманите у нас като цяло не се отчитат радикални настроения, като опасност от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност.

Българските мюсюлмани все по-малко се интересуват от българския политически живот, а най-одобряваните от тях световни лидери са турският президент Реджеп Ердоган, германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин.

Това са изводите от проекта "Нагласи на мюсюлманите в България 2016", осъществен от изследователи от Нов български университет, агенция "Алфа Рисърч" с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер". В рамките на проекта са проведени над 130 дълбочинни интервюта с мюсюлмани от различни общности, както и национално представително проучване.

Животът в емиграция променя и религиозните нагласи

Запазващият се нисък социален статус на мюсюланите у нас и безперспективността на районите, които населяват, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция, заяви социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева. За 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г.

Доц. Соня Хинкова от Нов български университет коментира, че икономическата миграция на мюсюлманите е един от инструментите, които оказват влияние върху техните нагласи. "Отивайки да работят в други страни, те попадат в съответните мюсюлмански общности и през тези контакти се повлиява тяхната религиозност. Появява се късна религиозност. Реплика на един от интервюираните духовни водачи е, че преди да отидат в чужбина не са стъпвали в джамията, а като са се върнали са по-мюсюлмани от него", посочи тя.

Другият фактор, който оказва влияние, е образованието в чужбина на духовните водачи в страни като Саудитска Арабия и Йордания.

Увеличават се младите, отдаващи голямо значение на религията

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.

Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока.

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016).

"За съжаление в нашето общество не е преодолян предразсъдъкът на комунистическия атеизъм, че религиозността и особено нехристиянската религиозност е нещо опасно. Трябва ясно да се каже, че дълбоката религиозност не означава фанатизъм, както беше проповядвано от комунистическите идеолози или радикализъм, както сега е модерно да се казва. Фанатизмът винаги се придружава от омраза към другите, докато дълбоко религиозните хора по правило са носители на висок морал", коментира доц. Михаил Иванов от Нов български университет.

Бунт срещу отхвърлянето от обществото

Друг от изследователите по проекта доц. Евгения Иванова посочи, че за две групи мюсюлмани религията е идентичност – българоезичните мюсюлмани в Родопите (българомохамеданите) и турскоезичните мюсюлмани в гетата. "За мюсюлманите от гетата ислямът не е традиционна религия, религията на техните родители. Обръщането към исляма при тях е резултат от няколко фактора – бедност, болести, житейски сътресения и съзнание за отхвърленост от обществото", каза Иванова.

По повод схващането, че мотив за радикализация в гетата е материалният интерес тя посочи, че изследователите никъде на се засекли човек, който признава, че е взел пари, но всички казват, че другите взимат. По думите ѝ мюсюлманите в гетата се увеличават и то след взимането на рестриктивните мерки от държавата – забраната за носене на никаб, след осъждането на техния духовен лидер Ахмед Муса. "Това става своеобразен бунт срещу отхвърлянето от обществото. Тази капсулираност е може би най-неприятната тенденция, с която тепърва предстои да се сблъскаме", коментира тя.

Завръщане към консервативните ценности

Социологическото проучване на "Алфа Рисърч" отчита, че мюсюлманите у нас са станали по-консервативни на битово равнище и са започнали да се придържат по-стриктно към религиозните обичаи.

Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения.

Високо одобрение за Ердоган и Путин

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение "Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%.

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения – от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство – от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика - през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма.

През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидери: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган (49% положително срещу 19% отрицателно отношение) е рейтингът на Ангела Меркел – (45% : 24%). Непосредствено след нея е Владимир Путин (43% : 16%). Далеч по-назад е тогавашният президент Барак Обама с 23% одобрение и 28% неодобрение.

Мнозинството мюсюлмани отхвърлят тероризма

Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета.

Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%).

Споделяне
Още от България