Найденов: Както въведохме ред при месото и млякото, ще направим и с хляба

"Първият ми приоритет е, както въведохме ред в месото и млякото, и така ще направим и с хляба”, заяви в петък пред журналисти в с. Кости министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов по повод публикувано ден по-рано изследване на 12 марки диетичен хляб. Според лабораторни анализи реалните съставки в продаваните черни хлябове не отговарят на описаните в етикетите им, съдържат малко фирми, много сол и захар и остатъци, за които се подозира, че са утайки от кафе за подобряване външния вид на стоката..

"Към момента нямам юрисдикция като министър към хляба, все още той е към РИОКОЗ. Надявам се в първия си работен ден Народното събрание да гласува създаването на Агенцията за храните", каза Найденов, под чиято шапка ще мине пълният контрол върху производството на суровините и хранителните продукти.

Безобразието със съставките, от които се прави хлябът, и лошото му качество трябва да се спре, коментира още агроминистърът.

Фирма обяви анализите за диетичните хлябове за некоректни Производителят на диетичен хляб хляб “Вита Силует с пшеничен зародиш”, за който обявеното в четвъртък изследване сочи, че съдържа по-малко от обявените на етикета фибри, обяви, че анализът е отчел само част от влакнините в хляба. Върху опаковката са отбелязани 12.03% влакнини (фибри) на 100 гр, а изследването на Асоциация "Активни потребители" отчело само 3.18%. Производителят “Добруджански хляб” обясни, че на етикета са посочени и разтворимите, и неразтворимите влакнини, докато анализът на потребителската организация отчита само неразтворимите влакнини, а не общото им съдържание. Всички продукти от серия “Вита Силует” са анализирани в акредитирания Национален център за опазване на общественото здраве към Министерство на здравеопазването, допълниха от фирмата. Не подлагаме под съмнение професионализма на лаборатория SGS, нито добрите намерения на Асоциация "Активни потребители”, но така изнесените данни са некоректно интерпретирани, посочват от дружеството.

За въвеждането на стандарт за производството на хляба се говори особено усилено от началото на миналата година, като през юли 2010 г. дори една от хлебарските организации разработи и предложи на земеделското министерство критерии за производството на трите основни вида хляб – бял, Добруджа и типов. Тогава зам.-министърът Цветан Димитров обяви, че ще се създаде работна група, която да събере всички заинтересувани страни и да разработи критериите за производство на хляба. Все още такива не са представени.

Други хлебарски организации обаче коментираха, че ако се разработят стандарти за производство на хляба, без да има такива за качеството на пшеницата, няма как да сработи идеята. Те съща така предупредиха, че ако заработят по твърдо установени критерии хлябът ще поскъпне с 10-15 на сто.

Точно такъв процент поскъпване лансираха преди дни хлебопроизводители, аргументирайки се със сериозното поскъпване на пшеницата на борсата, намаляването на българските запаси и евентуалната необходимост от внос на зърно. Ако към това прибавят и поскъпване заради стандарта, то насъщният може да увеличи цените си с до 1/3.

От 1 август 2010 г. у нас работи стандартът "Стара планина" за месните продукти, който изключва добавянето на соя. Изделията със знака за качество се продават по-скъпо. През октомври обаче гръмна скандал с обявени от земеделското министерство хванати положителни за соя проби в продуктите на четири фирми. Тестове в Германия посочиха, че в стоката на едното дружество не е имало соя, а при другите три фирми тя е попаднала чрез поправките в нищожни количества. Единият "уличен в измама" производител спря продуктите си по стандарта, а първоначалната еуфория на магазини и купувачи към този вид месни изделия утихна

Стандарт за киселото мляко също заработи към края на миналата година, но все още производителите, които пускат на пазара изделия под БДС-марката са малко.

Найденов беше в село Кости, за да види как работи мобилната станция за дезинфектиране на откритото там огнище на шап.