Намалява подкрепата за разширяването на ЕС на Изток

Когато през декември петнайсетте държавни и правителствени глави на ЕС тържествено приемат десет нови страни в организацията, те ще стоят върху несигурна почва. Защото подкрепата за мащабния проект сред гражданите на Евросъюза е подкопана.

В Германия одобрението намаля на 43 процента, а във Франция и Великобритания положението е дори още по-лошо.

Най-новият доклад на Евробарометър показва нарастващ скептицизъм, насочен както срещу самото разширяване, така и срещу отделни кандидатки. Големи са опасенията, че един Европейски съюз от 25 държави ще бъде тромав, тъй като взимането на решения ще стане още по-трудно. Освен това значително мнозинство /77 процента/ от гражданите на ЕС се чувства "не добре информирано". Затова еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген многократно предупреждаваше страните-членки да направят повече за осведомяването на обществеността.

Както е обичайно за Евробарометъра, публикуваните през октомври данни са от допитвания през пролетта. Въпреки това тенденцията е еднозначна. В Германия подкрепата за мащабно разширяване е намаляла с четири процента от края на 2001 г. Във Франция одобрението е още по-ниско: 40 процента са за разширяването, а 47 са против. Една трета от французите отхвърля като цяло приемането на нови членки. Окончателната картина се оформя от Великобритания с едва 38 процента подкрепа.

Докато в трите най-големи страни-членки преобладава скептицизма, разширяването се ползва с ясна подкрепа при малките държави. Начело са датчаните с 68 процента. Средните резултати за всички 15 държави в ЕС сочат, че 50-процента от гражданите са за разширяването на Изток, а 30 процента против.

Другояче стоят нещата, когато става въпрос за приемането на отделни страни. Швейцария, Норвегия и Исландия са радват на изключителна подкрепа, но те не желаят да станат членки на Евросъюза.

От десетте, чието приемане трябва да бъде решено сега, само Унгария, Малта, Полша, Кипър и Чехия могат да разчитат по-скоро на одобрение, отколкото отхвърляне сред гражданите на ЕС, но въпреки това подкрепата за нито една от тях не надхвърля 50-процентовата бариера. В случая със Словакия привържениците и противниците на приемането ѝ са почти равностойни. Ако допитването имаше решаващо значение за разширяването, Естония, Литва, Латвия и Словения нямат шансове. Същото важи и за България и Румъния, които трябва да бъдат приети по-късно. Що се отнася до Турция, която е кандидатка, но все още не е започнала преговори за присъединяване, нейното членство се подкрепя от едва 31 процента от населението на ЕС при 47 процента против.

Европейските правителства стоят върху несигурна почва и при многократно обявеното си намерение да предоставят на държавите от западната част на Балканите "европейска перспектива". Евентуалното членство на Хърватия, Югославия, Босна и Херцеговина, Македония и Албания се сблъсква с явно отхвърляне, като при отделните страни то се колебае между 45 и 51 процента. Чувствата на европейските граждани са раздвоени по отношение на последиците от разширяването. От една страна те смятат, че то ще допринесе за значението и за сигурността на ЕС. От друга страна обаче хората се опасяват от нарастването на безработицата и от това, че разширяването ще се окаже скъпо начинание. Петнайсеттте държави-членки тепърва ще се карат за цената му.

По БТА