Намаляват се таксите на пенсионните дружества

Промени в Кодекса за социално осигуряване предвиждат постепенно намаляване на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества, както и по-строги изисквания при лицензирането им и при издаване на разрешение за управление на фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Освен това се дава възможност на пенсионносигурените да избират между три инвестиционни портфейла в зависимост от желания риск. Промените бяха обсъдени в сряда на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предвижда се постепенно намаляване до 0.6 на сто на таксата за управление на активите при задължителните пенсионни фондове с 0.1 на сто годишно, считано от 2010 г. до 2013 г. Диференцирана е и таксата за прехвърляне в зависимост от продължителността на участие във фонда и е предвидено отпадането ѝ при участие на лицето във фонда над две години. Предлаганото намаление на таксата за управление на активите ще доведе до увеличаване на натрупаните суми по партидите на осигурените лица в сравнение със съществуващото положение с около 6 на сто за период на осигуряване от 30 години и с около 8 на сто за период на осигуряване от 40 години.

Със законопроекта се въвежда възможност за инвестиционен избор за осигурените лица във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За целта се предвижда пенсионноосигурителното дружество да може да създаде във всеки доброволен пенсионен фонд до три инвестиционни портфейла с различен рисков профил – агресивен, балансиран и консервативен, като създаването на балансиран портфейл е задължително. Всяко осигурено лице ще може самостоятелно да избира от един до три инвестиционни портфейла в един фонд, като средствата му в индивидуалната партида във всеки портфейл ще се управляват съгласно неговата инвестиционна политика.

Според новите разпоредби пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малък от минималния капитал, който е 5 млн. лв. Досега те е трябвало да разполагат с 50 на сто от него. Когато собственият капитал на дружеството спадне под изисквания размер, то уведомява в 3-дневен срок заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, като представя оздравителен план.

С проекта се въвеждат някои нови основания за отказ за издаване на пенсионна лицензия. Отказ може да има когато уставът на заявителя съдържа разпоредби, застрашаващи активите на дружеството, или комисията прецени, че има опасност заявителят да бъде засегнат от рискове, произтичащи от дейността на неговите акционери извън допълнителното пенсионно осигуряване. Ако свързаността между заявителя и други лица може да възпрепятства упражняването на ефективен надзор върху него, също може да бъде отказан лиценз. Това може да стане и когато акционерите или лицата, които контролират заявителя, могат да застрашат надеждността или финансовата му стабилност.

Предвиден е едногодишен срок от влизането в сила на закона, в който пенсионноосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с разпоредбите му.

Със законопроекта се предвижда създаване на Национален консултативен съвет по пенсионни въпроси (НКС) към министъра на труда и социалната политика. НКС ще сътрудничи при разработване на политиката по държавното обществено осигуряване. Той ще включва по един заместник-министър на труда и социалната политика, на финансите и на здравеопазването, подуправител на НОИ, по един представител на национално представените организации и на работниците и служителите и на работодателите и на организациите на пенсионерите. Регламентирани са изискванията, на които следва да отговарят организациите на пенсионерите за участие в съвета – не по-малко от 50 000 членове; местни органи в повече от една четвърт от общините в страната; съдебна регистрация и др.

Създава се възможност при наличие на доказателства за причини, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, да се издава разпореждане за спирането ѝ. Това се налага от зачестилите случаи, когато лица са обявени за издирване и няма никакви данни за тях, както и когато при аварии са загинали лица, но не е обявено тяхното отсъствие или смъртта им. Правата на лицата в тези случаи са гарантирани, тъй като те могат да обжалват разпореждането, а ако пенсията се окаже неправилно спряна, тя ще се възстановява от датата на спирането ѝ.

Удвоява се размерът на глобите за нарушения на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване или за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Те стават от 100 лв. до 2000 лв. при 50-1000 лв. до сега. Създава се и специална разпоредба, съгласно която ще се носи отговорност за неподаване в определените срокове на документите за отпускане и изплащане на обезщетения от ДОО или за представени документи с невярно попълнени данни. Това е най-честата причина за ненавременно изплащане на дължимите суми по болничните листове на осигурените лица.

Предвижда се имуществена санкция както за осигурителя (в размер от 500 до 2000 лв.), така и за виновното длъжностно лице (глоба в размер от 100 до 1000 лв.). При повторно нарушение глобата се удвоява. С допълнение се предвижда отговорност (глоба от 250 лв. за всеки отделен случай) и когато с цел да се избегне плащането на задължителни осигурителни вноски не се подава в срок декларация от осигурител с изискуемите се по закон данни или от самоосигуряващо се лице.