Нарастващите рискове от горещите вълни и как да се адаптираме

Горещата вълна в Европа отново постави на фокус темата за климатичните промени и за това как да се адаптираме към тях. Въпросът за климатичните промени и здравето на хората е особено актуален за България в контекста на нарастващия брой екстремни метеорологични явления през последните години: наводнения, суши, горещи вълни и горски пожари, инфекциозни болести и т.н. и с оглед на това, че българското население е сред най-уязвимите в Европа заради застаряването, по-лошия здравен статус и ниски доходи. Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) публикува през тази година ръководство за здравния сектор “Политики за адаптация към изменнение на климата“, в което отчита спешна необходимост държавата и местните власти да се ангажират по-активно с политики и мерки за адаптиране към изменението на климата.

Скорошно проучване прави оценка на вероятността горещите вълни да станат по-интензивни за 31 европейски столици, включително София, и е установено, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през следващите десетилетия. Очакванията са София да бъде сред най-засегнатите от горещи вълни европейски столици. Същевременно делът на възрастното население в Европа, което е особено уязвимо в горещото време, до 2050 г. ще скочи от 18 на 28%. В България делът на възрастното население над 65 г. и в момента е по-висок от средноевропейския – 21.8% към края на 2020 г.

Ръст на заболяванията заради жегите

Всичко това увеличава здравните рискове за населението на България и се очаква да доведе до повишаване с от 40% до 60% на смъртността от сърдечно-съдови заболявания и инсулти в големите градове през летните периоди, повишаване на инфекциите, причинявани от комари и кърлежи с от 10% до 30%; нарастване броя на случаите със салмонела с от 50% до 100%; увеличаване и обостряне на респираторните заболявания и алергиите с от 10% до 30% и много други последици.

Смъртните случаи, свързани с високите температура на въздуха, са проблем, който се наблюдава всяко лято в Европа, включително и в България. В нашата страна, при сценарий без ограничаване на парниковите емисии и при реализиране на най-голямо увеличение на температурите на въздуха, свързаните с високите температури смъртни случаи ще се удвоят към средата на века, в сравнение с периода 1971 - 2001 г. и ще нараснат 3.5 пъти до края на настоящия век.

Причините са свързани с увеличение честотата, продължителността и интензивността на горещите вълни, урбанизацията, стареещото население, фактори като бедност, социално изключване и т.н.

Рискови групи

Най-уязвими в горещото време са малките деца, бременните жени, възрастните, хората с хронични сърдечно-съдови, респираторни заболявания, диабет и психични разстройства, както и жителите на градовете, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност спомагат за достигането на екстремни температури, т.нар. “топъл остров“.

Друга рискова група са работещите на открито и тези, които работят в близост до допълнителни източници на топлина. Горещото време намалява работоспособността, увеличава риска от трудови злополуки, а ако експозицията е твърде продължителна, може да се стигне до топлинно изтощение и топлинен удар. Горещото време, освен че оказва пряко въздействие върху смъртността, е свързано и със загуба на работни часове за упражняващите професии на открито.

Хората с по-ниски доходи също са сред уязвимите групи. По данни от предишното преброяване, делът на домакинствата, които не са снабдени с климатик в домовете в България, е най-висок в целия Европейски съюз – около половината от населението не е разполагало с климатици в домовете към 2011 г., като 70% от хората с ниски доходи са нямали климатик в домовете си. •

Мерки за адаптация

Болестите и смъртните случаи, свързани с горещото време, са до голяма степен предотвратими.

Според експертите в дългосрочен план най-важната мярка е подобряване на градското планиране и архитектура и на политиките в секторите енергетика и транспорт.

Една от най-ефикасните мерки, които може да предприеме здравната система е разработването и прилагането на планове за действие за защита на здравето на населението от екстремната топлина, с компоненти като:

• Точни и навременни предупреждения към обществото и медицинските специалисти за настъпването на тези събития и съвети за поведение като редовна консумация на вода, ограничаване на излизанията в най-горещите часове и др.
• Стратегии за намаляване на индивидуалната и общностна експозиция на топлина, особено сред уязвимите групи от населението. В домовете за стари хора и болниците например могат да се обособяват прохладни зони, в които да се поддържа температура под 26 °C, редовно да се преценяват състоянието на пациентите за обезводняване, да се преместват процедурите по физиотерапия в по-прохладно време от деня и др.

Важни елементи от подготвеността на здравните услуги за топлинни вълни включват: външно засенчване на сгради, енергийно ефективни охладителни съоръжения, осигуряване на термометри, достатъчно питейна вода и подходящо адаптирани менюта; енергийно ефективни сгради; подходящо планиране на персонала и работните условия; специални грижи за пациенти; идентифициране на лица в риск, корекция на медикаментозната терапия и организиране на домашни грижи; обучение на персонала за идентифициране на свързани с горещото време здравословни проблеми и подходящи техники за лечение и охлаждане.

Като цяло, адаптацията към изменението на климата е необходима, но тя не може да замени действията по смекчаване като намаляването на отделяните парникови газове, тъй като човечеството може да се адаптира към измененията на климата само в определени рамки.