Нароченият "син" на Красимир Живков: Не познавам Бобокови

Ботевградският бизнесмен Васил Коцев, сочен от прокуратурата като връзка между обвиняемите братя Бобокови и бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков в аферата с отпадъците от акумулатори, разказа пред Mediapool доста по-различна версия от тази на основния свидетел на обвинението Васил Богданов, бивш дългогодишен шеф в замесената в случая фирма "Монбат Рисайклинг".

43-годишният Коцев отрече да е син на 56-годишния Красимир Живков, като какъвто го е описал Богданов в разпространените от прокуратурата негови свидетелски показания. Каза, че познава бегло Живков, тъй като и двамата са от Ботевград и като всички в малките градове спазвали правилото да се поздравяват. Никога не се бил виждал с Атанас или Пламен Бобокови, не познавал и другите арестувани по случая.

Васил Коцев каза, че сред всички изброени е имал служебен контакт единствено с Богданов. Това се е случило покрай една единствена сделка на бившата му вече фирма "Глобъл Ресайклинг" с "Монбат Рисайклинг" за отпадък, който Коцев и чешка фирма искали да използват за експериментално производство на гориво.

"Монбат Рисайклинг" е дъщерна фирма на притежаваната от братя Бобокови "Монбат", която е сред най-големите европейски производители на акумулатори.

"От всички, които прокуратурата обяви като замесени, не познавам никого. Може да се каже, че познавам по-добре само Богданов", каза Коцев пред Mediapool.

Замесените фирми и връзката между тях

Според прокуратурата, замесени в нарушенията с отпадъците след рециклиране на оловно-акумулаторни батерии от групата на Бобокови "Монбат" са и фирмите "Феникс Плевен", "Тон Еко" и "Сън тур", които били взели тези остатъци за депониране или изгаряне. До преди това отпадъците били изнасяни за обезвреждане в чужбина.

Тези три фирми са свързани с двама от обявените за участници в престъпната схема на Бобокови – Николай Миховски, който все още е в ареста, и Айгюн Еминов, когото съдът пусна под домашен арест. Двамата са свързани с фирмата "Феникс Плевен", която има разрешително за съхранение и рециклиране на различни видове отпадъци, но сред тях не са включени опасни като тези от акумулаторните батерии. Миховски е бил собственик на "Феникс Плевен" чрез фирмата си "Рисайклинг Къмпани", но после прехвърля дружеството на Иван Иванов, а той го е прехвърлил на Еминов.

Иван Иванов пък е бил собственик на "Сън тур", която в момента е на Еминов. "Тон Еко" също е била на Еминов, но през февруари 2019 г. е прехвърлена на Христо Методиев. Тези две фирми имат разрешителни от екоминистерството за съхранение, рециклиране и размяна на отпадъци, включително опасни. Площадките им са в местността Андрешково край Лом, и в индустриалната зона в Плевен."Тон еко" има разрешително и за транспорт на оловно-акумулаторни батерии.

Още една призовка и друго обвинение

За разлика от Миховски и Еминов, Васил Коцев е на свобода и все още не е обвиняем по делото на Бобокови. Призован е обаче на разпит на 29 юни, съобщи той пред Mediapool.

Прокуратурата твърди, че фирмата му "Глобъл Ресайклинг" на практика се управлявала от зам.-министъра Красимир Живков.

В края на май, когато бе спецакцията срещу заподозряната от прокуратурата престъпна група,  Коцев вече е прехвърлил фирмата на свой колега. Според Търговския регистър това е станало на 15 май 2020 г. и новият собственик е Тодор Ерменков. Коцев казва, че причината да изостави фирмата си е здравословното му състояние.

Суровина от "Монбат" за иновативен бизнес

Той разказа за бизнес идеята си да внедрява в България иновативна технология за производство на гориво от полиетиленов отпадък, какъвто се получава след рециклирането на акумулатори. Микропорест полиетилен се влага в сепаратора на този вид батерии и е един от малкото материали, които не може да се използват повторно в производството на нови акумулатори.

"Идеята беше заедно с чешката компания да инвестираме в преработка чрез пиролиза на полиетиленовия отпадък в гориво", обясни Коцев. Така била създадена фирмата "Пауър Салюшънс".

Според Търговския регистър тя е сформирана през февруари 2016 г. С равни дялове в нея участват чешката фирма "БГ-Енерджи", която се занимава с производство на газ, и "Глобъл Грийн Енерджи", която е създадена от Коцев през 2015 г. с дейност ликвидация на битови отпадъци чрез технология за плазмено изгаряне. "Пауър Салюшънс" е регистрирана с капитал от 200 лв. и от данните става ясно, че не е развила никаква дейност, макар че продължава да съществува, а нейни управители са Коцев и чешкият гражданин Станислав Колб.

Според разказа на Коцев, той започнал да търси суровина за работата на инсталацията и се обърнал към "Монбат Рисайклинг". Сключили договор за доставка на 200 тона полиетиленов отпадък. Колко пари е получила фирмата му, за да се справи с отпадъка, той не можа да си спомни с обяснението, че неотдавна е пострадал от мозъчен инсулт и все още се възстановява. Договорът за отпадъка бил нужен, за да може да се докаже, че има осигурена суровина за бъдещата инсталация, която щяла да струва 4-5 млн. евро.

Така тоновете полиетиленов отпадък били доставени, но чешката фирма, която имала подобна инсталация на пражкото сметище, изоставила проекта и той не се случил, обясни Коцев. Днес "Пауър Салюшънс" и "Глобъл Грийн Енерджи" съществуват само в Търговския регистър.

Едни отпадъци си стоят

Отпадъкът от "Монбат" обаче останал съвсем реален и от години стоял на площадка на дружеството "Глобъл Ресайклинг" на терен на бившия металургичен комбинат "Кремиковци", стана ясно от думите на Коцев.

"Заради този отпадък през последните години на няколко пъти съм разпитван от Националната следствена служба, идвали са и на проверка на място", каза той. Допълни, че срещу него имало повдигнато обвинение за съхранението на този опасен отпадък, но все още не е уведомен за насрочване на дело по случая

Коцев твърди, че изгарянето на този полиетиленов отпадък като начин за обезвреждането му струва скъпо и затова била идеята за иновативната пиролизна преработка в гориво. Той каза, че още като представял идеята си пред Богданов, последният бил скептичен, че начинанието ще успее, но все пак предоставил искания отпадък.

Допълни още, че сега щял да продължи да помага на колегата, на когото прехвърлил фирмата, да реши проблема с тоновете опасен материал, защото търсенето на решения за справяне с отпадъците било негова кауза.

По думите му нямал притеснения заради случая с този отпадък, защото всичко била надлежно документирано в МОСВ. Както инвестиционното намерение за пиролизната инсталация, така и договорът с "Монбат Рисайклинг". Той заяви още, че в делото, което очаква да бъде заведено срещу него, обвинението нямало как да докаже, че става въпрос за опасен боклук, тъй като в страната нямало акредитирана лаборатория за изследване на съдържанието на опасните вещества в отпадъците.

Това може и да е така, но все пак съдът може да назначи и експертизи в чужди лаборатории, макар да не е сигурно, че държавата има готовност да плати за това.

А може и да е схема 

Разказаната от Коцев история може има и друга версия - опит за бързо изкарване на пари чрез договор за обезвреждане на опасни отпадъци, който обаче не се изпълнява. Боклукът си остава все така опасен, складиран на разни места, но парите за обезвреждането- прибрани.

Множество такива случаи бяха разкрити с вноса на различни рециклируеми отпадъци за преработка у нас, които обаче така си стоят с години на площадките, опаковките се разкъсват, съдържанието им се разпилява и замърсява околната среда. Такъв и казусът с италианския боклук на площадката на замесената и в случая с Бобокови "Феникс Плевен", който нашумя в началото на януари.

Защитата на братя Бобокови твърди, че те нямат интерес от подобни схеми за разхвърляне, вместо за обезвреждане на опасните отпадъци.

Отделно от това българските фирми били препоръчвани от екоминистерството, което междувременно бавело разрешителните за износ на опасния отпадък.

Теоретично, фирмите на Бобокови имат материален интерес от подобна схема.

При разкомплектоването на негодните акумулатори се получават олово и други сплави, които могат повторно да се използват за производство на нови батерии. Според данните на групата "Монбат", 88 на сто от тези отпадъци се продават на вътрешния пазар – предимно на самата "Монбат", останалите се изнасят. След преработката на старите акумулатори обаче остават негодни за повторна употреба материали като оловна шлака, полиетиленов сепаратор и други, които се предават на фирми за обезвреждане. Напълно е възможно "Монбат Рисайклинг" и другите преработващи фирми от групата да са предпочели да ги дадат на дружества без капацитет да се справят със задачата, но на по-ниска цена, отколкото ако ги бяха предавали на легитимни чужди фирми. Принципно аргументът при този тип сделки е, че след като имат договор, по който са платили за обезвреждането на тези отпадъци, те вече нямат ангажимент и отговорност за тяхната съдба.

Все пак логично би било фирмите на Бобокови да се запознаят с капацитета на "препоръчваните" им фирми.

Важна подробност е, че нито една от компаниите с разрешителни за работа с опасни отпадъци у нас няма лиценз за депонирането или изгарянето точно на този вид специфичен отпадък, както е видно от регистъра на Изпълнителната агенция по околна среда.

Интересното в случая е, че самите сделки за предаване на отпадъците изглежда са се извършвали от Васил Богданов, който също е обвиняем по случая, но и основен свидетел на прокуратурата, което предполага, че тя му е обещала снизходителност срещу показания, уличаващи двамата братя.