Натискът за публичност над администрацията трябва да продължи по всички фронтове

Случаят с офшорната компания “Ай Дж. Интернешънъл Инк.” показа упоритото нежелание на администрацията да въведе прозрачност при провеждането на конкурси по Закона за обществените поръчки. Кой е виновен за това – законът, администрацията ли или недостатъчният натиск на обществото да научава как и за какво се харчат парите му?

Единият проблем е в законодателството. Българският закон не казва ясно, че договорите между публични институции като държавата и общините и търговски дружества са безусловно публични.

На тази база трябва да се преценява според Закона за достъп до обществената информация всеки конкретен казус, като се гледа дали е защитен интересът на третото лице – търговецът.

В цитирания случай става дума за казусите с договорите за обществени поръчки. През 2004 г. с две свои решения по един видински случай Върховният административен съд обяви редица данни, свързани с обществените поръчки, за безусловно публични и подлежащи на предоставяне, в това число в едното от решенията съдът прие, че договорът не може да представлява търговска тайна.

За съжаление, Законът за обществените поръчки (ЗОП) не е напълно ясен в това отношение, тъй като предвижда да се създаде регистър на обществените поръчки (РОП), но този регистър, съгласно чл. 22 от ЗОП, съдържа решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, определени обявления, както и информация за възложената поръчка. Не е предвидено изрично и категорично да бъде публикуван съответният договор, който всъщност е най-важният документ в такава поръчка.

Също така, ако се направи справка в Правилника за прилагане на ЗОП, се вижда, че данни, свързани с договора, трябва да се предоставят, но отново не е изрично казано, че самият договор трябва да се предостави.

Може ли по пътя на практиката да се преодолее този проблем?

Разбира се, че може при реални действия в посока отваряне и при желание за прозрачност. Мисля, че цитираната съдебна практика на ВАС дава достатъчно опора на българските публични институции да преодолеят законовите спънки. Така че спокойно можем да говорим за наличието на нежелание да има пълна публичност в процеса на възлагането на обществените поръчки.

В регистъра на обществените поръчки, който се води от агенцията в Интернет, се вижда, че напълно буквално се изпълнява законът, а именно се публикува информация, която той предвижда – обявленията и съобщението за договора, без да бъде публикуван самият договор.

Изпълнението на договорите по ЗОП се заплаща с пари на данъкоплатците. А основното, което се скрива, е цената за услугата по поръчката. Защо?

Никъде по света договорите за обществените поръчки не са скрити. Обратното – те са максимално публични. Никъде по света ограничението, свързано с т. нар. търговска тайна, не може да бъде прилагано към цената по договора за обществената поръчка, както и към самия договор.  

Това, което може да се крие зад такава непрозрачност, е единствено корупция и нечестни практики. За мен фактът, че българското законодателство и българската административна практика са неадекватни към обществените поръчки, означава нежелание за борба с корупцията именно в процеса на изтичане на публични средства към частния сектор.

Как при тези законови условия обществото да настоява за прозрачност и да притискаме съответните висши администратори да предоставят пълна информация за сключени договори по ЗОП?

Единият път е съдебният. От Програма достъп до информация сме водили дела срещу бившия финансов министър Милен Велчев за договора за консултантски услуги на митниците с британската фирма “Краун Ейджънтс”. До ден днешен информация за договора ни се отказва с мотива, че бил държавна тайна.

Тричленен състав на ВАС постанови миналия месец, че договорът не представлява държавна тайна. Това решение в момента отново се обжалва от финансовото министерство, колкото и да е странно.

Договорът с “Майкрософт” с предишния министър на държавната администрация Димитър Калчев също ни бе отказан, въпреки че точно такива договори на отделните щати в САЩ със същата компания са публично достъпни в Интернет.

Договорът за концесията за магистрала “Тракия” беше отказан, а анализите, които я предшестват, както и отделните анекси продължават да бъдат служебна тайна, въпреки че според Закона за концесиите регистърът е публичен.

Това, което трябва да се направи, е да продължи пълната непримиримост на всички фронтове. Иначе не виждам никаква друга възможност. Трябва да се търсят съдебни решения и да се работи за промяна в законодателството и практиките.

Искам да добавя още нещо – не само, че става дума за пари на данъкоплатците, за които се крие в какъв размер се дават на фирмите, но и самият регистър на обществените поръчки, според мен, излиза още по-скъпо на данъкоплатците, за да бъде заобиколено публикуването на договора.

Вземам повод от договора на министъра на външните работи с “Ай Дж. Интернешънъл Инк.” Направих си труда да сравня договора, публикуван от Портал “Европа”, който е страничка и половина, и извлечената информация какво трябва да съдържа той, в регистъра на обществените поръчки, която е три страници. Значи извлечената информация е повече от самия договор. Освен това се плаща на служител, който да извърши селектиране, което е напълно ненужно за гражданина, на когото трябва самият документ, такъв, какъвто е. А не с парите на данъкоплатците да се заплаща за скриването от тях на информация.

Смятам, че категорично трябва да има противопоставяне на тази практика публичните регистри да представляват извлечение от оригинални документи, вместо да бъдат най-обикновени копия на тези документи, както се прави навсякъде по света.

Знаете ли дали в проекта за нов ЗОП са отстранени тази будещи съмнения за непрозрачност практики?

В проекта тези проблеми не са решени и Програма достъп до информация смята публично да представи своето виждане именно по този въпрос, както и за това, че договорите в своята цялост трябва да бъдат публикувани. Да не говорим и че отчетите по изпълнението на договорите също трябва да бъдат публикувани. Защото видяхме през 2002 и 2003 г. отказите на министър Велчев да представи отчетите за свършената работа от “Краун Ейджънтс”. Така че остана неясно за какво са платени пари по договора с тях.

А какво да правим, когато министър откровено лъже, че не е сключвал договор с дадена фирма, а информация за такъв договор и се намери в официални и достъпни чужди източници?

Трябва първо да отграничим политическата от законовата отговорност. Ако се ползва Законът за достъп до обществената информация, е напълно възможно да бъде търсена юридическа отговорност за неистинска информация. Когато една публична фигура е излъгала в интервю, от нея не може да се търси юридическа , а само политическа отговорност.

Ако същата публична фигура е излъгала в писмен вид, отговаряйки на заявление по Закона за достъп до обществена информация, и ако този отговор носи невярно съдържание, се търси наказателна отговорност по НК.

Наблюдавали сме по Програма достъп до информация няколко такива случая и смятаме, че трябва да се започне със сезиране на прокуратурата, за да се проумее от страна на държавните служители, че не може да се лъже по отношение на едно толкова важно право като достъпа на обществото до информация.

Как да обясним на държавната администрация, че глобалният достъп до информация чрез Интернет дава често възможност да се научи това, която тя упорито се опитва да крие?

Това което вие, медиите, правите, е най-големият шамар за администрацията, защото тя вижда, че усилията да бъде скрита такава информация, изглеждат смешни на фона на глобалния свят, и второ, като бумеранг скритото се връща върху нея и ѝ създава много повече главоболия.

Ако всичко, което днес предизвика скандал, бе публикувано, щеше да липсва мотив да бъде заподозряна администрацията в нечестност и корупция. За съжаление, това още не се разбира. И тук е помощта чрез натиска на обществото.