НАТО + Русия = 18 + 1 +1

Недоволството в столиците на стария континент се зароди, когато Тони Блеър предложи в края на миналата година да се отреди по-голяма роля на руснаците в НАТО. Така в скоро време Москва може да има право на глас в ръководните органи на НАТО, включително и по въпроси, свързани с военните операции.

След демократичното отваряне на огромната империя се създаде наистина съвместен консултативен орган, т.нар. Съвет Русия-НАТО, който обаче така и не можа да започне да функционира пълноценно.

Месечните заседания бяха със строго ограничен дневен ред, сложният ритуал около колективното председателство също пречеше на работата. Непрекъснато имаше дрязги между западните членки на Алианса и руския партньор. 19-те членки на НАТО се явяваха на заседанията с предварително уточнени позиции.

Проектоспоразумението, което централата на НАТО връчи на руското правителство, предвижда в новия Съвет на 20-те да се работи по съвсем нов начин. Заседания ще се насрочват на всеки две седмици, руската делегация ще се настани край голямата кръгла маса и ще заеме място между португалците и испанците, председателството ще поеме генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, 19-те членки няма да договарят предварително позициите си, а ще има свободен обмен на мнения.

За разлика от досега Русия ще може да дискутира всяка важна за Кремъл тема под точката "Разни". С нови права руснаците ще се ползват и във Военния комитет и в Политическия комитет.

Наистина са предвидени мерки в случай, че руснаците решат да блокират някое решение. Ако те кажат "не", 19-те ще могат да решават самостоятелно без да се съобразяват с тях. Това обаче няма да стане, прогнозира високопоставен германски дипломат. Защото Москва ще изтъкне аргумента, че така се поставя под въпрос равноправието.

Впрочем Москва няма да има право на глас в случаите, когато се налага да се задейства член 5 от договора за НАТО. Това обаче не тревожи руснаците, защото трактовката на член 5, насочен на времето срещу Варшавския договор, е вече остаряла. В края на краищата някогашният враг вече седи на масата в Брюксел.

Според анализаторите от външно министерство в Берлин засилените позиции на Москва в НАТО са основният момент в стратегическото отваряне на Русия към Запада. В името на това президентът Путин е готов на големи отстъпки. Ако доскоро Москва протестираше срещу заплануваното решение на НАТО за приемането на трите балтийски държави, сега тя преглъща този факт. В Берлин смятат, че Путин всъщност не е раздразнен истински от факта, че президентът Буш се оттегли от Договора за ПРО от 1972 година и подготвя изграждането на противоракетен щит над САЩ и Канада.

Руският президент иска страната му отново да се утвърди като велика сила, но не като се конфронтира със САЩ, а редом с тях. Путин желае руската икономика да се развива по западен образец и държавата да се превърне в енергийния гигант на 21-я век.

Американците от своя страна проявяват интерес към военния потенциал на руснаците в глобалната борба срещу тероризма, както и към тясното сътрудничество с Москва при дългосрочното гарантиране на доставките на петрол и природен газ от Централна Азия. Новото стратегическо партньорство ще бъде скрепено на срещата между Буш и Путин през втората половина на май.

През главите на европейците се прехвърля "дълъг висящ мост между самотната свръхсила и някогашната свъхсила", твърдят във външно министерство в Берлин. В бъдеще най-важните решения ще се вземат именно по този мост. Така че в новия Съвет на 20-те много бързо може да се оформи съотношението "18 плюс 1 плюс 1". Така срещу 18-те по-малки партньори ще застанат двете големи сили.

По БТА