Натрупаното недоверие е единственият проблем пред коалицията

Г-н Георгиев, какви са шансовете за осъществяване на четиристранна коалиция?

Доста добри, но ще зависи как се справят с реалните проблеми на страната, както и от взаимоотношенията по между им. Но една такава коалиция е доста по-стабилна, тъй като от една страна би имала по-стабилно парламентарно мнозинство, което би осигурило и подкрепа за необходимите конституционни  промени. От друга страна, такава коалиционна формула не е изложена на рискове при евентуално нелоялно поведение на някоя от партиите, които я съставляват.

Какви са рисковете при съществуването на едно подобно съглашение?

Рисковете произтичат от факта, че тя е доста разнородна и при едно различие във вижданията може да се стигне до блокаж. Но тъй като все по-ясно се вижда, че в основата си това ще бъде програмно правителство, според мен не би имало проблеми. Мисля, че такива различия не биха били по-голяма заплаха от случаите в близкото минало, когато сме имали монолитни правителства, да срещат проблеми от гледна точка на парламентарно мнозинство. Не виждам непреодолими проблеми за тази коалиция.

Как биха могли четири партии да осъвместят идеологическите си рамки, а и интересът, която всяка една от тях носи, идвайки на власт?

Те дори не се и четири, а са повече. Това е първият случай на една толкова широка коалиция. Аз познавам достатъчно добре конкретните управленски виждания, с които излязоха на изборите повечето партии и не виждам непреодолими пречки. А и още при преговорите за реализирането на първия мандат доста лесно се постигна консенсус до конкретен набор от безспорни прагматични решения. Не виждам с какво ще се усложни радикално, ако се добави и четвърта сила – БНС. Основните рискове могат да бъдат междуличностното напрежение, натрупаното недоверие. Ако се преодолее първата година и това правителство се справи с тежките предизвикателства, вече не само във външен, но и във вътрешен план, би било много странно и доста би рискувал онзи, който тръгне да клати стабилността, воден от партийните си  интереси.

Какви са основните предимства на коалицията, но имайки предвид факта, че голяма част от избирателите не са много съгласни на такъв механичен сбор?

Ще има проблем с убеждаването на недоволен електорат, но политическите партии вече трябва да се пропият с усещането, че този пръв опит ще се превърне в достатъчно устойчива практика в бъдеще. Аз съм в доста висока степен убеден, че такива сложни коалиции ще бъдат естествената форма на осъществяване на управленски мнозинства и при следващи избори, независимо кога са те. Политическата ситуация се усложни по волята на избирателите. Партиите трябва да разберат, че политиката е изкуство на възможното.

Значи основното предимство е в осъществяването на тази практика и за в бъдеще?

Просто се създава един прецедент, който те са длъжни да направят, тъй като това е парадигмата, в която ще се движат коалиционните мнозинства и в следващите 10-12 години.

Какъв ще бъде рискът за президента Първанов ако избере за мандатоносител ДПС, предвид приближаващите президентски избори?

Това е адски несъществена тема. Не виждам никакъв риск. Ако той даде на ДПС, а не БНС, това ще бъде само в случай, коалиционните партньори са постигнали съгласие по този проблем.

Може ли да се каже, че НДСВ са изтървали шансовете за по-добри властови позиции, договорени още при първия мандат?

Ако се разсъждава от чисто партийна гледна точка, навярно е така. Но много ще сгрешат всички политически сили, ако продължават да гледат през призмата на накърнени властови позиции или накърнено честолюбие. След тази природно-социална катастрофа, която ни сполетя, всички тези позиции трябва да отидат на заден план. Най-малкото не би било политически отговорно и политически рационално да се мисли така. Всички политически сили, които ще участват в това споразумение, са направили или им предстои да направят отстъпки до реалното консумиране на мандата. Ако наистина искат да създадат един добър модел за коалиране на разнородни политики в името на решаване на материалния проблем на българското общество, ще трябва да забравят тази стилистика на говорене и на мислене.