Национализъм и югоносталгия

Изборните резултати в Македония бяха приятна изненада. Гласоподавателите решиха да сменят националистическото правителство на ВМРО-ДПМНЕ и да окажат доверие на опозиционната коалиция "За Македония заедно". Обратно на тях, албанците гласуваха за радикалите от Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/ - партията на Али Ахмети, бившия политически лидер на албанските бунтовници от Армията за национално освобождение /АНО/, които преди една година се опитаха да се наложат със сила. Въпреки че мирът между македонци и албанци е все още крехък, перспективите за бъдещето ще бъдат много по-оптимистични, ако победилата коалиция докаже на дело скъсването си с национализма и формира правителство с участието на албанското малцинство. Албанското националистическо движение е най-радикалната формация на Балканите въпреки че все още не е постигнало онова, което етническите албанци смятат за свое законно право: независимостта на Косово.

Изборната кампания в Босна премина в спорове между сърби и мюсюлмани. В Босна не съществува политическа сила, която да е способна да се издигне над досегашните партии, националистически по своя характер.

Президентските избори в Сърбия и в Словения, са отражение на националистическия модел. Сърбите носят голяма отговорност за разпадането на Югославия обратно на хърватите и словенците, които застанаха начело на едно твърде успешно националистическо движение, довело до създаването на международно признати
национални държави.

Основните съперници - Воислав Кощуница, сегашният югославски президент, и югославският вицепремиер Миролюб Лабус, които ще се борят на втория тур на 13 октомври, предложиха програми, които не се различаваха много от икономическа гледна точка. Победата на Лабус обаче, който до този момент не се беше кандидатирал, би означавала по-кратък път към изграждането на едно отворено и модерно общество. Кощуница никога не е скривал националистическите си пристрастия, въпреки че агресивният национализъм от времето на Милошевич вече не е актуален. Вече не се чертаят карти на независимите територии и сърбите вече няма нужда да изпитват омраза към никого. Според това, което иска да им внуши Кощуница обаче, сърбите трябва да запазят своята идентичност и интегритет, за да не изчезнат, пометени от глобализацията. По тази причина в поредица от изказвания Кощуница подчерта необходимостта от религиозно и духовно обновление, както и от съхраняване на културното наследство.

Спорът между Словения и Хърватия по проблеми, свързани с морската граница между двете страни в зоната при Пиранския залив, беше определена от хърватския печат като част от предизборната кампания на словенския премиер Янез Дърновшек, чиято популярност бележи тенденция към спад. Основната причина за липсата на споразумение за границата на териториалните води между двете страни според словенския печат е в това, че Хърватия е "феодална и балканска държава."

Успокоителната констатация при сравняването на етническите войни, довели до разпадането на бивша Югославия през 90-те години, е, че националистическите сили не успяха да сложат край на реформите. Несъмнено те направиха прехода по-труден, но все пак новите политически условия дадоха възможност на националистическите движения да получат своето парламентарно представителство. Причините за трайното влияние на национализма в балканските страни не се дължат само на последиците от войните, а на това, че още не е настъпила смяна на поколенията сред политиците и интелектуалците.

Националистическите идеологии също така не бяха подложени на една по-сериозна критика. Изключение прави една малка група от независими интелектуалци, които имат твърде малко влияние в политическия живот.

Почти никой в Словения или Хърватия не се осмелява да подложи на съмнение принципите, на които се основава мечтата на новото хилядолетие: независимостта. Онези, които се опитват да вмъкнат нотка на съмнение, биват обявявани за югоносталгици. За сърбите нещата може би изглеждат по-лесни, тъй като те загубиха войните, предизвикани от национализма. В същото време ще им бъде нужна голяма смелост, за да се изправят срещу идеологията, довела ги до поражението. Ще трябва също така да престанат да се обвиняват за загубването на войните. Никой не може да пренебрегва съседите си, нито наложената от процеса на глобализация взаимообвързаност между държавите, нещо, за което си дават сметка всички нации на Балканите.

-------

Бел.ред. Авторката е социолог, съвпадението с фамилното име на Мира Маркович e случайно.

По БТА