Национална конкурентноспособност

Индексът за национална конкурентноспособност е композиран от три елемента - технологично развитие, качество на публични институции, макроикономическа стабилност /това са факторите, които според екипа на Форума в най-висока степен определят потенциала за растеж/.

Най-добри резултати и позиции България има по отношение на технологичното развитие. Налице е подобрение на ефективността на държавните институции - по-голяма прозрачност, очаквания за намаляване на корупцията.

По отношение на технологичното развитие България заема 50-то място сред 75-те страни.

Ефективността на публичните институции я поставя на 51-во място.

Макроикономическата стабилност, която в България е факт, ни поставя обаче едва на 69-то място.

Най-конкурентноспособна сред страните кандидатки за членство в ЕС е Унгария - 28-мо място, като основният фактор за това са изключително добрите позиции на страната по отношение на технологичното развитие - 21 място.

Трябва да се отбележи обаче, че Унгария показва известно отстъпление в сравнение с миналата година, когато е била на 26-то място. Сред останалите държави кандидатки за членство в ЕС, Полша и Чехия също са се придвижили с няколко позиции назад.

Струва си да се отбележат добрите показатели на Прибалтийските републики, от които Естония е на 29-то място. Очаквано добри са позициите на Словения - 31.

Технологичното развитие - основният коз на България

Технологичното развитие се осъществява най-общо по два начина - чрез създаване на нови технологии и чрез внедряване на такива технологии отвън. Технологичното развитие е измерено с помощта на множество индикатори, най-важни от които са патентоването на нови продукти, процеси и технологии, както и броят на обучаващите се във висши учебни заведения. Най-силни в това отношение са САЩ, Канада, страните от Западна Европа, Япония, Корея, Сингапур и т.н. В тези страни живее 15% от световното население, но те притежават 99% от патентите, издадени за нови продукти и технологии. Тези страни осъществяват третия най-висш етап на развитие - иновационно ориентирания.

Останалите държави трябва да внасят технологии и продукти отвън, т.е. те трябва да изградят потенциал за трансфер на технологии. Показателно е, че най-голям растеж постигат страните, които успяват да привлекат значителни чуждестранни инвестиции от мултинационални компании в иновативни държави. Инвестициите са свързани с приток на нови технологии и продукти, капитал, управленски умения, добър мениджмънт. Примери за такива страни са Китай и Ирландия, а от централноевропейските - Полша.

Технологичният индекс също може да бъде разделен на три компонента - иновационен, трансферен и комуникационно-информационен.

По отношение на иновационния индекс България заема 39-то място, като изпреварва Полша, Литва, Румъния. Тук са включени както количествени данни /брой на обучаващи се в университети и брой патенти/, така и данни от анкетата.

И в този случай се потвърждава феноменът за добрите количествени резултати и ниските оценки на бизнеса. Количествените данни ни поставят на много доброто 33-то място, докато данните от анкетата са значително по-неблагоприятни - едва 74 място. Тук става дума за обща оценка на бизнеса за позициите на страната по отношение на технологичното развитие в сравнение със световните лидери, разходи за научно-изследователска дейност, сътрудничество между научно-изследователски институти и бизнеса и т.н.

По отношение на индекса за трансфер на технологии България е по-назад. Прави впечатление мнението на бизнеса за това, че чуждите инвестиции не играят достатъчно активна роля за внедряването на нови технологии.

По отношение на информационно-комуникационния индекс България е на 50-то място преди Румъния и Русия. Напред в класирането са Естония, Словения, Чехия, Словакия, Полша. И тук отново се потвърждава разминаването между количествени и качествени индикатори. Позициите на България по отношение на количествените индикатори са много добри - например брой на мобилни телефони, брой на Интернет потребители, брой на Интернет хостове, телефонни линии, брой на персонални компютри. По тези показатели България е на 47-мо място.

Същевременно обаче за такива индикатори, на които се дава оценка от бизнеса - като политика на правителството за стимулиране на използването на информационни технологии, достъп до Интернет в училищата, приоритетност на информационните технологии за правителството, оценките са доста по-ниски и това ни поставя назад в класирането /60 място, само преди Румъния и Украйна от бившите социалистически страни/.

Ако се извадят т.нар. иновативни страни и се направи подреждане само на останалите държави по отношение на технологичния индекс България би била на 26-то място преди Турция, Китай и Русия например. Особено добри са резултатите по отношение на иновативния потенциал - измежду неиновативните страни България би била 15 преди Полша, Литва, Румъния, Словакия; по технологичен трансфер - тя е 24-та, преди Гърция например /тук начело са Унгария и Чехия, които провеждат агресивна политика за трансфер на технологии/.

България има иновационни ресурси /най-големи са тези ресурси в Естония, Словения и Унгария сред страните кандидатки за членство в ЕС/, но не провежда достатъчно активна политика по отношение на трансфер на нови технологии от чужбина, например чрез привличане на чужди инвестиции, проводник на такива технологии, както например това прави Полша.

Използването на съвременни информационни технологии до голяма степен е резултат от личната инициатива на бизнесмените, като все още липсва достатъчно желание, разбиране и нагласа, както и финансови ресурси за по-широко прилагане на такива технологии.

Публичните институции

Публичните институции осигуряват защита на интелектуалната собственост, бързо и безпристрастно решаване на съдебни спорове, свързани с бизнеса, ефективност на държавните разходи за обществени услуги, прозрачност на всички равнища на държавно управление. Тук са формирани също два компонента - единият оценява разпространението на корупция, вторият - ефективността на съдебната система.

По отношение на корупционния индекс България има доста добри резултати - тя се класира в първата половина на страните с по-ниска степен на разпространеност на корупцията - 34-то място /прогресът по отношение на корупцията се потвърждава и от последния доклад на Transparency International/. Страната изпреварва редица държави от Централна и Източна Европа - Полша, Чехия, Румъния, както и Турция и Русия.

Проблемът за България е преди всичко в качеството и ефективността на съдебната система - по този показател България е едва 64-та, доста след страните от Централна и Източна Европа. Като цяло обаче по отношение на качеството на институциите България стои добре - непосредствено преди Чехия и Румъния.

Макроикономическата среда

Независимо, че България има сравнително добри количествени показатели - темп на нарастване на БВП, ниска инфлация, кредитен рейтинг - класирането е неблагоприятно. Обяснението е свързано в много голяма степен със субективните отговори на представителите на бизнеса. Например на въпроса "очакват ли през следващите две години страната да бъде в рецесия" отговорите ни поставят на последните места в рейтинга. Това може да се превърне в реален проблем, тъй като е свързано със съмнения в способността да се поддържа макроикономическата стабилност в бъдеще.

Другият индикатор, който авторите на Доклада са включили, е свързан с достъпа до кредити - "по-лесен ли стана достъпът до кредити през миналата година". Мнението на бизнеса е негативно и по този показател страната също е много назад в класирането, което като цяло понижава оценката за макроикономическата среда.