НДСВ да каже ясно защо ДПС е нежелан партньор

Какво трябва да направи НДСВ, за да завърши с успех мандатът му за съставяне на правителство?

НДСВ трябва да се ангажира с конкретна позиция и Симеон Сакскобургготски да бъде гарантът за това, което става в партията му. Защото цял месец досега гледахме, че всичко се случва - един от НДСВ казва едно, на другия ден друг казва друго. И струва ми се, че залогът за успеха на бъдещите разговори на НДСВ ще бъде не дистанцирането на г-н Сакскобургготски, а ясното гарантиране, че като е взето решението, то наистина е взето.

До този момент това не стана много ясно от действията и позициите на НДСВ - освен на финалната права. Но пък самото НДСВ каза, че ще иска да договори нещата преди финалната права, т.е. преди гласуването.

Означава ли това, че има вариант БСП да смекчи позицията си при твърд ангажимент на Сакскобургготски или смятате, че те разчитат на третия мандат?

Смятам, че разчитат на третия мандат – това показва опитът от последните месеци, пък и опитът, който имаме всички ние от 4 години насам. Защото до този момент няма ясен сигнал, че може да се разчита на нещо. В този смисъл БСП се чувства излъгана, защото позиция на НДСВ за отхвърляне на ДПС можеше да има още от първия ден.

Самото бавене на топката ще продължава да бъде смятано от социалистите за начин те да бъдат притискани, рекетирани за съгласие, което не биха приели на всяка цена. И струва ми се, че ако има нещо устойчиво в позицията на БСП, то това ще бъде точно тезата “Не можем да се съгласим на всяка цена”.

Но първото условие за разбирателство е политиката. БСП не би могла да откаже да подкрепи политика, която е в унисон с предлаганото от нея. На второ място, не би могла да откаже ясен ангажимент при положение, че отсреща има ясен ангажимент.

Това са две условия, които, може би, биха повлияли върху едно преосмисляне, защото социалистите не са се отказали от идеята си, че в момента България се нуждае от силно правителство. Въпросът е какво разбират двете партии под отстъпки и възможни граници на отстъпките.

А защо БСП се свързва толкова категорично с ДПС? Имаше много упреци, че ако още в началото преговорите бяха стартирали само с НДСВ, правителството вече щеше да е факт.

Това може да се сравни със ситуацията, когато се спъвате и падате на улицата. Има един човек, който ви предлага ръката си. ДПС беше първата политическа сила, която още преди изборите категорично заяви, че няма нищо против да говори за коалиционно правителство с БСП. И след това трябва да разчитате на пресичането на улицата на случаен минувач, който в първия момент всъщност ви е блъснал, но във втория момент ще ви подаде ръка.

Терминът "лоялност" съществува все пак и в политиката. Докато при НДСВ поне не стана публично ясно защо искат да се откажат от ДПС. Заявеното, включително от Даниел Вълчев, беше свързано с негативни емоции около напускането на Лидия Шулева. Ако това е проблемът на НДСВ с ДПС, мисля, че точно това среща подкрепа в обществото и едва ли някой избирател е съгласен да продължат както досега неща, свързани с приватизациите или с магистрала "Тракия". Ако негативните емоции на НДСВ произтичат от факта, че някой нещо им е попречил да приватизират, мисля, че това е най-малкото, което би могло да накара БСП да се откаже от този някой. НДСВ трябва просто ясно да заяви защо не иска да бъде ДПС в коалицията.

Но в БСП също има доста настроения срещу ДПС.

Да, така е, но ДПС, за разлика от НДСВ, е прогнозируем политически партньор или противник  от 15 години насам. За ДПС е ясно точно какво ще направи, къде са неговите интереси като партия, как реагират неговите лидери на различните неща. Докато при НДСВ няма такава прогнозируемост и тогава, когато се задават тежки месеци пред България, естествено е, че всяка политическа сила ще иска да има до себе си някой, на когото да се уповава, а не всеки път да се чуди какво да прави.

НДСВ каза две неща: че в края на мандата ДПС са им създали проблеми и че не са се договорили с БСП, защото са искали правителството да взема решения с консенсус. Това е абсурдно изискване, не се случва никъде в нито едно правителство.

Когато имате коалиционно правителство, имате много ясни механизми за участие. В момента, в който едната сила категорично не е съгласна с нещо, просто си изтегля министрите. Всичко това, естествено, блокира работата на целия кабинет и това са механизми, известни в целия свят. Не знам защо НДСВ непрекъснато се стреми да внася някакви “оригинални” неща в политиката, които на практика нямат нищо общо с политиката.

Какво ще загуби БСП, ако се раздели с ДПС и направи кабинет само с НДСВ?

Няма да загуби нищо, при положение, че има ясна основа, но която да се прави кабинет. Ако основата е определен тип политика и ако НДСВ е съгласно да прави лявоцентристко управление, мисля, че БСП нищо няма да загуби – това е политическата логика на интересите на всяка една партия.

На всичкото отгоре желанието на НДСВ е да е абсолютно партитетна в управлението. Да, вярно е, че БСП не си спечели мнозинство, но също така е вярно и че НДСВ загуби тежко тези избори. Ако българският гражданин е искал пак да го управляват Шулева, Свинаров, Арсенова и Сакскобургготски, щеше да гласува по друг начин. Да, БСП има нужда от НДСВ, но трябва да се направи и втората крачка – в НДСВ да приемат, че според българския избирател са водили лоша политика и той ги наказа.

Избирателите на БСП са доказали, че могат да преглъщат много. Те, така да се каже, преглътнаха “световния капитализъм и НАТО”, едва ли точно българските политици ще са им проблем да ги преглътнат, но трябва да знаят защо. А в случая НДСВ не дава възможност на ръководството на БСП да каже защо неговите избиратели трябва да преглътнат този хап, наречен примерно Милен Велчев, тръгнал да бие депутат на БСП по време на дебати за правителството. След това да кажат: “Ние се поучихме от грешките си”.

Доколко е реалистично опасението на левицата, че ако БСП и ДПС се откажат от споразумението си, ДПС ще влезе във властта, а БСП ще остане в опозиция?

Това винаги е възможно. Но когато става въпрос за политици, които не са за един ден и които не се ръководят от интересите на собствените си фирми, те по-скоро се вълнуват какво ще се случи с техните партии. Но ми се струва, че този вариант е много абсурден, защото в политиката, както и във всяка една друга конкурентна среда, този тип нелоялност се наказва сериозно. Няма никакъв проблем да се сменят партньорите, но трябва да е ясно защо.

В момента, в който НДСВ ясно формулира политическите параметри на политиката и изясни за себе си формата на правителството, тя може да постигне някакъв успех.

Доколко третият мандат може да се окаже този обединяващ интерес за партиите, които не искат предсрочни избори?

Ако третият мандат би могъл да бъде успешен, то е само при условието да не се стига до предсрочни избори, което означава стесняване на периметъра на обхват на правителството. Според мен, ако се реализира, той ще бъде програмен мандат.

Независимо дали говорим за политически или експертен кабинет, това би бил кабинет с ясен срок на действие – членството ни в ЕС. Няма друга логика, която да обедини партии с различни позиции и различни становища относно политиката.

Второто условие е да бъде даден на една политическа сила извън сплетения възел на първите три – примерно на БНС.

Това означава ли, че президентът би могъл да “излъже” очакванията на Ахмед Доган да получи мандата?

Аз мисля, че самият Доган даде заявка, че не желае да получава третия мандат. Аз поне така тълкувам неговото заявление, че ще предложи същото като при първия мандат. Не случайно го каза. Тълкувам думите му като отказ да му се даде третия мандат, защото нещата ще се върнат към първия и на това изобщо да допринесе за решаване на кризата.

Доколко отговаря на реалността тълкуването, че НДСВ протакаха заради втория мандат, сега БСП ще протакат в очакване на третия и едва при третия има възможност да доближат позициите си и да направят необходимите отстъпки?

Нямаше да се стигне до подобно тълкувание, ако в самия парламент не се бяха разиграли така нещата, с което се даде много лош знак към гражданите и категорично ни връща към един цикъл, който ние, политолозите, бяхме решили, че е отминал. Бяхме решили, че преходът е свършил. Но като че ли политическата система в лицето на политическите партии и институции тепърва ще трябва да придобие своята адекватност на съвременното общество.