НДСВ излъга медиите, че ще облекчи режима за скритите камери

НДСВ не изпълни ангажимента си към медиите да облекчи режима за използване на скрити камери и записващи устройства, когато става дума за защита на обществения интерес.

Казусът с текста в Наказателния кодекс, който предвижда затвор за използването на скрити камери и касетофони, се обостри след като българската прокуратура го използва и заведе две дела срещу журналисти - екип на Би Би Си и румънският колега Джордже Бухнич.

На 13 декември м.г. юристът Даниел Вълчев, който е и зам. председател на партия НДСВ, беше категоричен, че промяната в закона ще стане факт най-късно до началото на март тази година. С нея ограничението за използване на специални технически средства трябваше да се преформулира в посока декриминализиране, когато се използват в случаи с голям обществен интерес.

Председателят на правната комисия в НС Анелия Мингова беше категорична в понеделник пред Mediapool.bg, че до момента никой от депутатите не е внесъл подобни поправки в Наказателния кодекс. Даниел Вълчев не беше открит за коментар.

Конкретният, но неизпълнен, ангажимент се случи едва след масиран натиск върху политиците от страна на неправителствени организации и медии. Те се обявиха за отмяна или промяна на скандалния член, по който прокуратурата преследва румънския журналист и ББС заради използване на скрита камера. И в двата случая става дума за използване на СРС при журналистически разследвания с обществена значимост, които доказваха корупционни практики на държавни лица и институции.

"Винаги, когато се повдигне въпрос с обществена значимост и широка публичност, политиците обясняват колко е важно и належащо въпросът да бъде разрешен, но впоследствие се стига до техническата невъзможност за осъществяването на практика или до потулване на случая," коментира пасивността на НДСВ един от обществените инициатори на промените в закона доц. Георги Лозанов от "Българска медийна коалиция". Той припомни, че първоначално редица депутати от мнозинството и опозицията са се ангажирали персонално с внасянето на поправките в кодекса, но реално въпросът не е бил задвижен.

В момента спорната разпоредба 339 а от НК предвижда, че който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Поредната "заявка без последствия" на управляващите обаче не се подминава от чуждите медии. В понеделник Ню Йорк таймс отново повдигна болната тема. Американският всекидневник определи като "заплаха за свободата на пресата" забраната за използване на скрити камери от журналисти в България.

Авторът на статията отново припомня случаите с румънския журналист Джордже Бухнич, глобен през ноември м. г. за снимане на нелегална продажба на цигари и с екипа на Би Би Си, срещу който бяха повдигнати обвинения, защото тайно снима и уличи в съгласие за корупция председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков. Двете дела предизвикаха оживени дебати за свободата на пресата и ефективността на съдебната система петнайсет години след падането на комунистическия режим, се казва в статията.

Парламентът обсъжда приемането на поправка, която да позволи използването на скрита камера, когато това е в обществен интерес, но мненията по въпроса са противоречиви, изтъква Ню Йорк таймс. Според много български политици законът трябва да остане в сила. Същевременно изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори Антоанета Арсова обяснява, че много политици гледат на медиите като на свой рупор и се чувстват много некомфортно, когато журналистите оспорват позицията им, се казва в материала.

В последния доклад за спазването на човешките права в България на "Български хелзински комитет" също не е пропусната констатацията, че "в сферата на свободата на изразяване крачка назад са наказателните дела срещу журналистите от Би Би Си и румънския репортер Джордже Бухнич".