НДСВ не се ангажира с радикална съдебна реформа до края на мандата си

НДСВ няма да се ангажира с радикална съдебна реформа до края на управленския си мандат, но смята, че с нея трябва да се заеме следващият парламент, а по-следващият да я приключи. Това стана ясно от изявлението на правосъдния министър Антон Станков, който във вторник се срещна с представители на 17-те неправителствени организации, които инициираха граждански натиск за съдебна реформа.

Министър Станков подкрепи идеята на заместник-председателя на парламента Камелия Касабова да бъде премахната формата "Велико народно събрание" (ВНС), защото в момента то пречи на България. Според Станков обаче това не може да стане преди 2009 г.

Едно от оправданията на управляващите да не предприемат по-радикални промени в съдебната власт е решение на Конституционния съд отпреди две години, че само ВНС може да гласува структурни промени в съдебната система.

В декларацията си от миналата седмица обаче неправителствените организации изразиха мнение, че "действията на определени представители на съдебната власт генерират персонален страх у политиците и те са склонни да се отказват от достатъчно радикални позиции".

Подобна теза изтъква партия Демократи за силна България (ДСБ), която единствена обяви ясна програма за реформа в съдебната власт и внесе в парламента проект за промени в конституцията. В същото време лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов е директно заплашван от прокуратурата, а срещу него и съпругата му бяха образувани проверки и повдигнати обвинения.

ЕС бил причина управляващите да не се занимават сега с ВНС

Премахването на ВНС може да стане едва след края на следващото Народно събрание, заради приоритетите към ЕС, обясни Станков защо управляващите не желаят ВНС да бъде свикано и саморазпуснато сега. Министърът изтъкна, че този процес трябва да бъде много добре политически управляван, "защото ВНС е орган, който може да направи абсолютно всичко".

"Когато то се свика, трябва да има много ясна политическа визия какво ще се случи след свикването му, в противен случай - рискът е огромен. То може да промени включително формата на държавата", коментира правосъдният министър.

До този момент обаче управляващите не откликнаха на призивите на дясната опозиция да се обсъди свикването на ВНС.

Министър Станков се надява в списъка с приоритетни закони до края на мандата на този парламент да има и такива за съдебната система, но според него реформите ще трябва да са приоритет едва на следващия парламент.

В проектодоговора на България за членство в ЕС съществува предпазна клауза, която ще действа в рамките на три години след пълноправното членство. Тоест, до края на 2009 г. ако реформите не се случат, има начин ЕС да предприеме действия срещу нас, посочи Станков.

В декларацията си гражданските организации посочиха като риск възможността България да влезе в ЕС с нереформирана съдебна система. Те настояват всички парламентарно представени политически сили да се ангажират с конкретни идеи за съдебна реформа още преди изборите, а гражданите да не гласуват за партии, които не се ангажират с реформа.

България ще влезе в ЕС като бандитизиран и корумпиран субект

Доц. Георги Лозанов от Българската медийна коалиция коментира по време на срещата с ДСБ във вторник, че проблемът за неосъществяването на реформата не е в липсата на експертен потенциал, а в политическата воля за такива промени. Според него с декларацията от миналата седмица се проявява подозрението, че политическите сили повече са играли на страната на бандитизма и корупцията и затова са задържали реформата.

Най-големият проблем на българското общество по време на прехода е именно бандитизмът и корупцията, които се превърнаха в наша персонална идентичност, посочи доц. Лозанов. Той изрази подозрение, че България ще влезе в ЕС като бандитизиран и корумпиран субект.

От Центъра за либерални стратегии поискаха политическите сили не само да очертаят визията за необходимите реформи, а да представят и мерки за прилагането им. Неправителствените организации смятат, че трябва да се мисли освен за реформи в наказателното право и за реформи в административното, гражданското, търговското право.

Зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова заяви, че в момента е важно гражданското общество да окаже натиск върху политическите сили, за да се осъществи радикална промяна в структурата на съдебната система. Представителите на ДСБ запознаха неправителствените организации с концепцията си за структурни промени в съдебната система. В нея е заложено съдебната власт да се упражнява само от съда, от състава на Висшия съдебен съвет да отпаднат квотите на прокуратурата и следствието и той да се избира с мнозинство две трети от Народното събрание.

Според ДСБ прокуратурата и следствието трябва да минат към изпълнителната власт, за да подлежат на парламентарен контрол.

Споделяне
Още от България