НДСВ оставя съдебната реформа на следващите управляващи

Правителството одобри проект на Национална концепция за реформа на наказателното правораздаване, работата по която ще бъде завършена от следващото правителство и парламент. Така на третата година от мандата си кабинетът "Сакскобургготски" оставя довършването на съдебната реформа за следващите управляващи, които ще въведат страната в Европейския съюз.

Приетата в четвъртък концепция е основен момент от реформата в съдебната система, която изисква промени в наказателния процес, заяви министърът на правосъдието Антон Станков. Тя включва изработването на нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс.

В Министерството на правосъдието вече е започнал проект по програма ФАР за създаването на нов НПК, който трябва да приключи до две години. В проекта ще участват както български, така и чужди експерти от страни-членки на Европейския съюз, съобщи и правителствената информационна служба.

Още миналата седмица, министър Станков обеща кабинетът да приеме концепция за нови НПК и НК. Новината дойде от Брюксел, където се проведоха последни консултации преди окончателния доклад на Европейската комисия за напредъка на България към ЕС. Очаква се в него София отново да бъде приканена да продължи съдебната реформа като ускори досъдебната фаза, чиято неефективност се сочи като една от причините за несправянето с организираната престъпност и корупцията. По време на разговорите е било изтъкнато, че без реални промени в сектора правосъдие и вътрешните работи, членството на страната ни в ЕС може да се забави.

Опитът на правителството да постигне ускоряване на досъдебната фаза само чрез промени в НПК, без цялостно да промени структурата на следствието и дознателите, които пак ще останат разделени в съдебната и изпълнителната власт, е обречен на неуспех в сегашното Народно събрание. Опозицията разкритикува управляващите, че решават проблема на парче и дори ще създадат още по-голям хаос с внесените поправки. Най-категорични в защита на запазването на следствието като част от съдебната система и против европейския модел то да е към изпълнителната власт са БСП и ДПС, които като евентуални следващи управляващи в коалиция ще довършат проекта, стартирал с концепцията, приета от този кабинет.

Като оправдание прозвуча обяснението на министър Станков, че промените, които предстои да бъдат направени, са съпоставими единствено с писането на конституция. Преди дни и председателят на Народното събрание Огнян Герджиков призна, че това мнозинство не е намерило сили да изготви нови НК и НПК.

Идеята на концепцията е да се излезе от тесния поглед на ведомствата непрестанните корекции, съобразени с нечии временни интереси, да се постигне по-широко виждане и да се постигне съвременен нов модел за правораздаване, заяви Станков в четвъртък. Наказателно-процесуалният кодекс, приет през 1974 г. е претърпял 30 поправки и две решения на Конституционния съд по него. Десет от тези поправки са правени в периода до 1990 година, а останалите 20 са правени след 1990 г. Поправки има и в Наказателния кодекс, приет 1968 г. , отбеляза министър Станков.

Анализът сочи, че почти всички промени са отговаряли на конюнктурни, моментни нужди, както и на надделяването на интересите на едно или друго ведомство, изтъкна министърът. Станков прогнозира дълга дискусия, отбеляза, че сме в предизборен период, но подчерта, че става дума за национална концепция, а не за партийни виждания.

В националната концепция са определени целите и приоритетите в осъществяването на реформата, посочени са структурната и функционалната характеристика на компетентните органи, принципите на наказателния процес, както и административните и организационни мерки, уточни министър Станков.

Документът предвижда укрепване на фигурата на "наблюдаващ прокурор", а също и регламентиране на правна възможност за реализиране на наказателна отговорност при опростени процедури и без осъществяване на всички процесуални стадии, с цел ускоряване на производството.

Сред предвидените административни мерки е и изработването от министрите на вътрешните работи, на правосъдието и финансите, съвместно с главния прокурор и директора на Националната следствена служба, на нова инструкция за координация на органите на досъдебното производство с конкретизация на конкретните форми на взаимодействие между органите на изпълнителната и съдебната власт.

Такава инструкция вече бе приета под патронажа на президента Георги Първанов с идея да се подобри координацията с цел ефективна борба с престъпността, но резултатите за няколко месеца показва, че и тя не работи. Видимият ефект е, че висши полицаи и прокурори започнаха да дават заедно пресконференции, за да демонстрират единодействие. Липсата на координация обаче, бе призната от самия министър-председател и депутатите му, а също и от държавния глава.

В едномесечен срок всички министри и заинтересованите институции могат да изразят своето становище по концепцията. Очаква се възгледите си да представят органите на съдебната власт, професионалните организации на съдебната власт и обществени организации които имат интерес в тази сфера, каза Станков, който многократно бе упрекван от магистрати, че поема ангажименти пред Брюксел без да чуе позицията им. Задължението на министъра на правосъдието е до 10 октомври да обобщи постъпилите становища и да внесе окончателен вариант на концепцията в МС.