НДСВ въвежда опита на САЩ в стимулите за инвестиране в дребния бизнес

След изключително оспорвана дискусия парламентът прие на първо четене закон за насърчаване на инвестициите в малките и средни предприятия. Вносителите на закона - Валери Димитров и Ралица Агайн от НДСВ, бяха атакувани от опозицията с аргумента, че превръщат добрата идея в начин за увеличаване на държавните задължения.

Законът създава схема за насърчаване на рисковия капитал и поемането на определени държавни гаранции с цел развитието на средния и дребен бизнес. Валери Димитров подчерта, че макар в ЕС да няма единни правила в тази област, в САЩ такъв закон се прилага успешно вече 20 години и има голям принос за развитието на малкия и среден бизнес в редица изостанали райони.

Идеята е държавата да поема гаранции към специални дружества за рисково инвестиране, които ще инвестират в малки и средни предприятия чрез издаване на облигационни заеми. Инвестирането ще става под формата на дялово участие в малките и средни фирми, което не може да надхвърля 50% от капитала на съответното предприятие.

Преди да получи държавна гаранция, инвестиционното дружество трябва да получи лиценз от Комисията по финансов надзор. След това общото събрание на дружеството приема решение за издаване на облигации и сключва гаранционно споразумение с министъра на финансите.

Държавата ще гарантира навременното плащане по лихвите и главницата, като самите плащания по заема са задължение на дружеството и ще бъдат обезпечени с всичките му активи. Падежът на облигациите е за максимален срок от 5 години.

За да се минимизира рискът за държавата, законът въвежда прагове за размера на гаранцията - общата номинална стойност на гарантираните от държавата облигации, издадени от едно дружество, не може да бъде по-голяма от стойността на внесения капитал на дружеството и не може да превишава 10 млн. лева. Общата стойност на всички издадени облигации, гарантирани от държавата, не може да бъде по-голяма от 50 млн. лева.

Комисията по финансов надзор ще издава лиценз, ако дружеството за рискови инвестиции има не по-малко от 5 млн. лв. регистриран и изцяло внесен капитал към момента на подаване на заявлението, както и ако не по-малко от 35 % от акциите на дружеството са записани от името и за сметка на институционални или професионални инвеститори. Сред условията за издаване на лиценз е към момента на подаване на заявлението дружеството да е извършвало успешно инвестиционна дейност от поне 2 години и да е инвестирало в 3 или повече малки и средни предприятия поне 35 % от активите си. Комисията може да лицензира и дружество, в което чуждестранно дружество за рисков капитал притежава поне 25 % от акциите с право на глас.

Предвижда се и задължение за дружеството за рисково инвестиране да уведомява комисията за финансов надзор за всяка инвестиция, която надвишава 5 % от капитала му в 14-дневен срок от извършването ѝ.

Дружествата за рисково инвестиране не могат да инвестират в публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, да придобиват имоти, които не са необходими за тяхното обслужване, да инвестират в банки, небанкови финансови институции, застрахователни дружества, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, пенсионни и здравно-осигурителни дружества, дружества с предмет на дейност инвестиции в недвижими имоти, или предоставяне на посреднически, правни, счетоводно-одиторски консултантски услуги.

Дружеството за рисково инвестиране не може да инвестира или да отпуска заеми под каквато и да е форма на лица, които са администратори, акционери на дружеството или свързани с тях лица. Понятието "свързани лица" е дефинирано максимално широко, за да се предотвратят възможностите за "източване" на средства от инвестиционните дружества.

Законът като идея е добър, но като средства е непълен и ще доведе до печални резултати, предупредиха от ОДС. Муравей Радев изрази опасения, че той не дава гаранции срещу източването на бюджетни средства. Над 90 % от предприятията в България са малки и средни, следователно цялата българска икономика се вкарва в този закон, а реално това означава връщане на плановата икономика, допълни Радев, цитиран от БТА.

50 млн.лв. държавни пари всяка година ще се инвестират в грешна посока, подкрепиха ги от левицата. Според Атанас Папаризов, при положение че банките облекчиха отпускането на кредити, тези средства могат да се вложат в изграждането на единна информационна система на финансовото министерство, която със сигурност ще облекчи дейността на малките и средни фирми.

Валери Димитров опонира, че законопроектът защитава данъкоплатците и че е предвиден много строг режим на контрол. Дружествата за рисково инвестиране са първите след банките, в които държавата ще може да праща квестори, да им отнема лиценза и да си събира с предимство вземанията, обясни той. Той подчерта, че тези дружества ще се отчитат за всяка своя инвестиция пред държавата.

Обвиненията за намеса на държавата бяха отхвърлени с довода, че самото дружество ще решава в коя малка или средна фирма да инвестира.