Не сме искали преходни периоди за свободното движение на стоки

Г-жо Любенова, докъде е стигнала страната ни с приемането на необходимото законодателство и изградени ли са институциите за неговото прилагане по отношение на свободното движение на стоки?

Основното законодателство е прието. Поради това, че тези подробни изисквания се съдържат в около 400 директиви, законите формират общата рамка, която дава възможност в подзаконови актове да се въвежда всяка конкретна директива. По отношение на храните това е законът за храните, който създава общата рамка и към него се приемат множество наредби, които детайлно въвеждат всяка една от директивите. Вече 12 наредби са приети и продължава работата по останалите, което е повече от половината. Разбира се не всички от наредбите са влезли в сила, защото в много случаи се изисква някакъв период на адаптиране.

Докога сме се ангажирали да приемем всички подзаконови актове по отношение на свободното движение на стоки?

По тази глава сме обещали, че ще въведем по-голяма част от законодателството преди датата на членство в ЕС. Това е едно основно изискване в преговорите, защото за да се осигури включването на всяка една страна-кандидатка и да не се затруднява функционирането на общия пазар е необходимо тя да е напълно подготвена още преди датата на членство. Затова приходни периоди не са искани. Има конкретен график за приемането на всяка директива.

Как ще бъде засегната фармацевтичната ни промишленост от присъединяването ни към ЕС?

За фармацията ние сме сравнително добре като въведени изисквания, тъй като въвеждането на законодателството започна сравнително рано- от 1995 г. е закона за лекарствата, който още в първия си вариант беше много близко до изискванията на ЕС. Проблемът, който възникна при последното изменение на закона е свързан със защитата на данните от предклиничните и клиничните изпитвания на оригинални продукти.

Има много лекарствени продукти, за чието разработване се влагат значителни средства и се извършват продължителни изследвания и изпитвания. Но въпреки това, поради факта че не са някаква свръхновост, не могат да бъдат патентовани. В тях обаче са вложени значителни средства и затова европейските директиви дават възможност в рамките на 6 години данните от тези изпитвания да не могат да бъдат използвани за регистрация на еквивалентен продукт. Тъй като нашата промишленост не разработва оригинални продукти, а произвежда еквивалентни (генерични) продукти на вече известни, то въвеждането на това изискване няма да позволява на фирмите ни да излизат бързо на пазара. Те ще трябва да изчакват определения 6 годишен срок.

Така на фирмите ще им бъде трудно да обновят продуктовите си листи, което е необходимо, защото голяма част от лекарствата, които те произвеждат, са достигнали края на жизнения си цикъл. Всяко лекарство има определен живот и то бива изместено от по-нови и по-добри продукти.

Ние имахме много разговори с българските производители, за да изясним тези проблеми и да постигнем разбирателство.

Какви промени са необходими в закона за обществените поръчки, за да отговаря той на европейските изисквания?

Принципно няма ясна концепция за това какъв трябва да бъде органа по прилагането на закона. Никоя от директивите не казва какъв трябва да е, а казва какво трябва да прави този орган. В случая с обществените поръчки две директиви съдържат изискванията за осигуряване на правилното протичане на процедурите и защитата на правата на заинтересованите страни. Съдът също се явява орган по този закон, защото пред него могат да се обжалват процедурите.

Другата структура е административна и тя трябва да се грижи за прилагане на политиката по отношение на обществените поръчки, да подпомага възложители и кандидати за изпълнители на обществени поръчки, да осигурява еднаквото прилагане на закона. В определени случаи може да предлага действия или да се произнася по конкретни въпроси, свързани с прилагането на закона. Новото след измененията на закона са дадените правомощия на министъра на държавната администрация да дава задължителни предписания, когато бъдат установени нарушения в процеса на провеждане на процедурите.

В европейските директиви има ли общи изисквания за обхвата на обществените поръчки?

Три от действащите директиви - за доставки, за услуги и за строителство, дефинират общо лицата, които са възложители на обществени поръчки, както и доставките, услугите и строителството, които са обект на обществени поръчки. Освен това към всяка от директивите има списъци на възложителите за всяка страна-членка, т.е. има общ подход на дефиниране на задължените лица, има и конкретизиране на възложителите в списъци.

Четвъртата директива определя правилата за възлагане на обществени поръчки в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и телекомуникации. Съгласно тази директива възложители са лицата, който извършват такива дейности. Директивата определя и множество изключения, но също съдържа списък на възложителите за всяка страна-членка. Вече има проекти на две нови директиви. Едната ще обедини правилата за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги и строителство.

Проектът на втората нова директива се отнася за секторите водоснабдяване, енергетика и транспорт, т.е. лицата, извършващи дейност в сектор телекомуникации, няма да са задължени да обявяват обществени поръчки. В мотивите към проекта на тази нова директива се посочва, че в този сектор е постигнато необходимото ниво на конкуренция и той може да бъде изваден от обхвата на това законодателство.

Кога България ще въведе тези изисквания?

Вече се писа по пресата, че ще трябва да направим нов закон. Структурата на сегашния закон не позволява да се отчетат особеностите по отношение на възлагането на обществени поръчки в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и телекомуникации. Сега всички възложители се третират еднакво - независимо дали попадат в обхвата на закона поради дейността, която извършват, или поради произхода на средствата, с които трябва да се осигурят необходимите им доставки, услуги или строителство.

Доколко българските производители са готови да прилагат изискванията към етикетите на ЕС?

Етикетирането е много важно за свободното движение на стоки, защото понякога точно изискването за един етикет е пречка. Законодателството е хармонизирано, т.е. определено е точно какво трябва да съдържа етикета. Единствената грижа от тук нататък е строго да спазваме тези изисквания и да не въвеждаме допълнителни, защото въвеждането на всяко допълнително нещо създава пречки и се губи смисъла на хармонизацията. Повечето производители, които работят на европейските пазари, са много добре запознати с изискванията, защото те нямаше да стигнат до тези пазари, ако не изпълняват изискванията.

Доколко страната има административен капацитет, за да приложи законодателството по отношение на свободното движение на стоки?

В много случаи администрацията е изправена пред големи предизвикателства. Например при храните трябва да отпадне предварителния контрол и да се извършва контрол на продуктите, които са пуснати на пазара. Това изисква доста повече човешки ресурси с необходимата подготовка, които трябва да знаят какво да търсят на пазара като проблем. Проблемът е и финансов, защото всяко вземане на проба и изпитване в лаборатория също изисква средства.

Това, че се улеснява бизнеса и един производител на храни няма да съгласува техническата спецификация за всеки един продукт, товари администрацията с много повече усилия и ресурси за последващ контрол.

Всички институции, необходими за прилагането на европейското законодателство съществуват, но те трябва да продължат да се обучават във връзка с европейските изисквания и да бъдат осигурени с достатъчно човешки и финансови ресурси за осъществяване на ефективен контрол.