Недоверие към банките, кредитите – за бита, но не и за бизнес

Българите имат изключително ниска финансова култура, не се ориентират в банковите продукти, не вярват на кредитните условия на банките и ако теглят кредити, то е основно за покриване на битови нужди, но не и за бизнес. Това сочат резултатите от представително проучване сред пълнолетното население, направено от институтите по социология и икономическия при БАН, посветено на задлъжнялостта на населението и обслужването на дълговете. Данните бяха публично представени в четвъртък.

Слабото познаване на финансовите отношения (едва 4% от потребителите търсят помощта на експерти при вземането на решение за кредит) и структурата на кредитите на потребителите създават риск за цялата кредитна система в страната, предупреждават изследователите. Самият факт, че 67% от кредитите и 87% от заемите са за покриване на разходи от първа необходимост, показва, че основният проблем на хората са прекалено ниските доходи.

Задлъжняването е начин да се покрива потреблението, за което доходите не стигат. Анкетираните посочват като причина да имат дългове необходимостта от осигуряване на здравни услуги и образование, изплащането на комунално-битови услуги, ремонт на дома и други.

Това се потвърждава от разреза на потребителите според дохода им. Относителният дял на домакинствата с доход над 1500 лв., които са теглили кредит, е нисък - около 6 процента, а почти цялата останала част от кредитополучателите са със значително по-ниски доходи.

При повече от половината (59.1%) от взелите кредит домакинства това е довело до влошаване на финансовото им състояние, в неплатежоспособност са 2.9% от кредитните длъжници, а 15.9% от длъжниците заявяват, че имат проблеми с вноските и има вероятност да не могат да ги изплащат в бъдеще. По-малко от 10% от кредитите са ипотечни. Само 15.3% от анкетираните имат спестявания.

Едва 7% от кредитите и 5.07% от заемите у нас са взети за развитие на бизнес, което прави структурата на отпуснатите у нас кредити наистина рискова, а е и показател за състоянието на бизнеса, смятат експертите.

Кредитната задлъжнялост по особен начин е свързана и с недоверието на потребителите към политиката на банките. Около 60% от анкетираните смятат, че условията за отпускане на кредити у нас са много тежки и че финансовите институции трябва да облекчат изискванията и процедурите за получаване на кредити. Една четвърт (24.6%) заявяват, че няма банка у нас, на която да имат доверие за теглене на кредит, а близо всеки втори (42.2%) при никакви условия няма да се обърне към банка за заем.

78% са убедени, че кредитните лихви са много големи, а 57.1% настояват промените в лихвените проценти да стават след проучване на възможностите на кредитоползвателите, а не да са еднакви за всички.

Според проф. Гарабед Минасян от икономическия институт при БАН, да се живее на кредит, е нормално, но след внимателен анализ на кредитния риск. Той обърна внимание и на тенденцията банките да увеличават лихвите по депозитите в лева, той като имат по-голяма нужда от лева, отколкото от евро. Това се дължи на структурата на активите на банките, по-голямата част от които са в евро. Българинът държи спестяванията си в евро, а тегли кредити в лева и това показва недоверието към собствената валута, обясни проф. Минасян.