Неизвестната и трагична съдба на германските бежанци в Дания преди 75 години

Неизвестната и трагична съдба на германските бежанци в Дания преди 75 години

От опасания с бодлива тел лагер Йорг Баден помни най-вече тунелите, които изкопавал, за да излезе да бере цветя от околните поляни.

От 5 до 8-годишната си възраст този германски пенсионер с бодър глас е бил бежанец в Дания с още 250 000 свои сънародници, които бягат от напредващата Червена армия. В тази скандинавска страна съдбата им е различна, но често пъти трагична.

От февруари 1945 г. Дания, която по това време е окупирана от нацистите, е принудена да приеме тези бежанци, главно жени, деца и старци от Източна Прусия, както и евакуираните от Източния фронт ранени войници.

Пощаденото от сражения кралство, което на юг граничи с Германия, е избрано от Берлин за прием на изселените германци.

Тези бежанци пристигат най-често с кораби, много от които биват торпилирани в морето от съюзническите сили. Отначало те са разпръснати из страната във импровизирани подслони. В Копенхаген са настанени в 64 от всичките 71 училища в града.

През май, "след освобождаването на Дания от британците, датската съпротива осъзнава, че в страната се намират около 250 000 германски бежанци", което е 5 процента от населението на кралството, напомня историкът от музея на западния град Варде Йон Йенсен.

Опасявайки се от създаването на твърде голямо германско малцинство, те решават да ги интернират зад бодлива тел в бившите нацистки военни лагери.

Заобикаляне на Хипократовата клетва

Изтощени от пътуването, уязвими за разни болести, много бежанци умират малко след пристигането си, понякога без да са получили медицинска помощ, тъй като по онова време Съюзът на датските лекари препоръчва на членовете си да не се намесват.

Между 1945 и 1949 г., когато си тръгва и последният бежанец, 17 000 от тях умират, 13 000 само през 1945 г., като 60 процента от общия брой са деца на възраст под 5 години.

Това е повече от броя на починалите по време на окупацията датчани, подчертава историчката от университета в Роскиле Сине Винтер.

"Тогава е господствала идеята, че да помогнеш на бежанец означава косвено да подпомогнеш германската военна машина", обясни тя в гробището "Вестре Киркегор" в Копенхаген, където има близо 5000 гроба на германски бежанци.

Дори след освобождението датските лекари продължават да се колебаят.

"Те не са успявали да се отърват от образа на врага, който се свързва с германците. Датските лекари са нарушили клетвата си", каза историчката.

Йорг Баден е сред късметлиите. На 5-годишна възраст е приет в болница с дифтерит.

"Тогава беше тежко за много деца, но на мен ми помогнаха да се оправя", спомня си бившият преподавател по английски и история.

Той помни как семейството му бяга от малкия пристанищен град Вернемунде, помни и опасното прекосяване на Балтийско море до Хадерслев в Дания.

В края на септември 1945 г. те са прехвърлени в лагера в Оксбол и остават там почти две години. В този лагер в един момент се събират 37 000 души, което го превръща в шестия по големина датски град.

"Първо се озовахме в конюшня, беше много примитивно, нямаше къде да се усамоти човек", спомня си той.

"Поискаха от баща ми да преподава математика и благодарение на това можахме да се преместим в каменна къща, където си имахме отделна стая, водопровод и тоалетна, беше голямо подобрение", споделя прехвърлилият 80 години германец.

Това е бил необичаен лукс в лагер, който функционира изолирано от датското общество и където властите водят програми за "денацифициране" на бежанците.

"Бежанците са били почти затворници. На датчаните не им е било позволено да общуват с тях, а и бежанците са нямали право да разговарят с датчани. Не е трябвало и за миг да добият усещането, че са добре дошли", каза Сине Винтер.

Заминаването им от Дания обаче става по-бавно от предвиденото.

"Тези хора не са били очаквани в родните си райони (повечето от които са били под полски и руски контрол) и им се е наложило да договарят репатрирането си със съюзническите сили", напомня Йенсен.

Йорг и семейството му от Дания отиват в Дуисбург, родния град на баща му, където през септември 1947 г. той си намира работа към британската армия.

Впоследствие Дания оценява разходите по приема на бежанците на 430 милиона тогавашни крони (1,2 милиард евро). Германия плаща над една трета от тази сума.

По БТА

Споделяне
Още от Свят