НЕК преговаряла само с "Копелузос груп"" за смесено дружество в Гърция

Създаването на смесено българо-гръцко дружество за продажба на електроенергия се е наложило заради частичната либерализация на пазара в южната ни съседка. Това обясни днес, два месеца и половина след учредяването на смесената фирма "Транс-балкан електрик пауър трейдинг къмпани", заместник министърът на енергетиката Атанас Минев.

Минев призна, че преди да учреди дружеството, българската страна е преговаряла само с представители на "Копелузос груп", две от фирмите на която държат по 25 % в новата смесена фирма. Останалите 50% са собственост на НЕК.

Преговори с други гръцки потенциални партньори не са водени, отговори на въпрос на mediapool.bg заместник-министърът, който е председател на борда на новото дружество. "Копелузос груп" била избрана, защото имала опит в енергетиката и 1000 мегавата производствени мощности в Гърция.

Съакционери на НЕК в новата смесена фирма са дружествата на Копелузос "Дамко енерджи" и "Прометеус газ". В последната компания 50% от акциите са собственост на "Газекспорт" - дъщерна компания на "Газпром", която се занимава с износ на газ. Пред mediapool.bg Минев заяви, че разговори с руската фирма по повод основаването на новото българо-гръцко дружество не са водени. Според него, "Газекспорт" няма да има влияние при вземането на решенията в "Транс-балкан електрик пауър трейдинг къмпани".

За дружеството с участие на НЕК, учредено в началото на август в Гърция, се разбра едва преди 2 дни, и то от медийна публикация. Запитани защо не са съобщили за участието на държавната фирма НЕК в смесено дружество, от министерството на енергетиката казаха, че чакали регистрацията на фирмата да излезе в "Държавен вестник". Това се случило преди няколко дни.

Създаването на смесеното дружество се наложило, за да може НЕК да продава и на либерализираната част от енергийния пазар в Гърция, обясниха днес от министерството на енергетиката. Според приетите от Атина принципи на либерализация, кандидат-продавачът на ток трябва да е регистриран в страна - членка на ЕС и да има мощности в държавата, на която продава електроенергия. Второто условие се изисквало, за да има възможност да се осигури резервна мощност, ако има прекъсване на електропроводите между държавата продавач и страната - купувач, обясни изпълнителният директор на НЕК Васил Анастасов обясни.

Либерализацията на пазара в Гърция трябвало да започне от 19 февруари миналата година, когато влязла в сила директива 9692 на ЕС от 1997 г. Атина обаче закъсняла с прилагането, защото електропреносната ѝ мрежа не е свързана с други страни-членки на ЕС.

Според директивата на Евросъюза, либерализацията на енергийния пазар в общността трябва да започне с даване на достъп на привилегировани потребители, които трябва да заемат минимум 32% от общото потребление на съответната страна. Същото изискване ще важи и за България от датата ни на присъединяване към ЕС.

Очакванията са южната ни съседка да ускори либерализацията с поемането на председателството на ЕС от началото на следващата година. По думите на Минев, при това положение НЕК е заплашен от намаляване на приходите си от продажби в Гърция, ако не навлезе и в либерализираната част на пазара на дребно.

Досега сделките за износ на ток са се извършвали между двата монополиста - българският НЕК и гръцкият "Пи Пи Си". Тези сделки ще останат и занапред за онази част от енергийния пазар в Гърция, която не е либерализирана.

Измислената схема при учредяването на новото смесено дружество е следната - то ще купува ток от НЕК и от своя страна ще го продава директно на гръцки потребители. По думите на Минев, така НЕК ще печели веднъж от сделката с "Транс-балкан електрик пауър трейдинг къмпани" и втори път от крайната продажба на клиент в Гърция, заради 50 процентния си дял в смесеното дружество.

Заместник-министърът не изключи възможността НЕК да продава и на други компании в Гърция, ако получи по- добри предложения от тези на "Транс-балкан електрик пауър трейдинг къмпани".

Досега при сделки с "Пи Пи Си" цената на 1000 мегавата се колебаела между 26 и 35 щ.долара, докато крайните потребители плащали по 55 щ. долара. Годишното потребление в Гърция е 40 млрд.киловатчаса, което означава, че либерализирания пазар ще има продажби за около 10 млрд.киловатчаса.

Изпълнителният директор на НЕК Васил Анастасов съобщи още, че в момента не се изнася електричество за Гърция, защото там традиционно има по-високо търсене през лятото. Сега електрическата компания изнася за Турция, Косово и Албания, износът е спаднал с 5% спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на намаленото с 8% потребление в Турция. По-малките приходи от износ и загубите от продажбите на битови потребители в страната водели до 60 млн.лв. по-ниска печалба за деветте месеца на тази година.

Анастасов не се ангажира с прогноза дали по-ниската печалба ще доведе до намаляване на средната работна заплата в НЕК. Той каза, че за сметка на намалените приходи е спряно увеличението на дълговете на електропреносните дружества, които са намалели от 200 млн.лв. през 2001 г. на 193 млн.лв.

Изпълнителният директор на НЕК припомни, че през миналата година тези задължения са се увеличил с 60 млн.лв. Според него голяма част от тези задължения на електроразпределителните дружества се формират от дългове на общини, здравни и социални заведения.