Ненужната ядрена играчка

Последните развития около АЕЦ "Белене" сочат, че правителството е твърдо решено да подпише договора за възобновяване на проекта в края на мандата си. На всички въпроси относно икономическата целесъобразност на практика не беше отговорено, като единствените аргументи използвани досега се основават или на популизъм (енергиен център на Балканите; износ, а не внос и др.) или на недоказани очаквания за недостиг на електроенергия около 2010-2011 г. В продължение на повече от две години екипът на ИПИ настояваше за подробни сметки (отчитайки цената на алтернативни решения), но въпреки това правителството така и не представи пред обществото такива.

В подкрепа на съмненията на ИПИ относно смисъла от скъпоструваща "ядрена играчка", която не само може никога да не се изплати, но и ангажиментите по нея могат да направят невъзможно либерализирането на пазара на електроенергия, бе публикувана разработка от г-н Георги Касчиев . В своя анализ г-н Касчиев аргументирано оспорва въобще необходимостта от нова ядрена мощност, като подкрепя доводите си с международни сравнения и сметки за очакваните разходи.

Представяме ви в обобщен вид основните аргументи против нови ядрени мощности, които различни анализатори (включително ИПИ) изтъкваха през последните години:

1/ Не е доказана нуждата от нова мощност. Енергоемкостта (потребление на електроенергия за единица БВП) за България е с пъти по-висока от средното за Европа и дори за бившите социалистически страни. Възможното спестяване е сериозна алтернатива на построяването на нови мощности.

2/ Не е доказано, че ако въобще има нужда от нови мощности, то те трябва да бъдат ядрени. Рехабилитацията на централите на местни въглища, геотермални и водноелектрически централи са сериозна алтернатива на "ядрените проекти". До момента няма анализ за цената на различните алтернативи.

3/ Загубите при пренос на електроенергия за България са от два до три пъти по-високи сравнени със Германия или Италия. При това положение не е ясно защо не се търси енергоспестяване вместо да се строят нови мощности.

4/ Не е направен анализ разходи/ползи от проекта, а и не се очертава въобще да бъде направен. Например цената на съпътстващата инфраструктура за АЕЦ "Белене" е вероятно да се окаже много висока и един такъв анализ би могъл да хвърли повече светлина в тази посока. Подобно е и положението със съхраняването на отработеното гориво.

5/ Либерализирането на пазара ще промени търсенето и предлагането, така че не е ясно дали ще има нужда от нови мощности.

6/ Вносът на електроенергия може да се окаже много по-евтино решение. В тази област властват стереотипи от миналото, според които вносът следва да се разглежда като сигурна загуба, а износът като сигурна печалба. Подобен начин на мислене е много погрешен и е добре да си зададем въпроса какъв процент от енергоносителите България внася и в момента.

7/ Включването в европейската енергийна система ще позволи поддържането на по-ниски запаси, което намалява необходимостта от построяването на нови мощности.

8/ Цената на електроенергията е вероятно да бъде значително по-висока от предвижданията (за АЕЦ "Белене). Според международните сравнения би било по-разумно да се мисли за цени от порядъка между 5 и 6.5 евроцента/кВч вместо за недоказаните 3-4 евроцента/кВч.

9/ Пазарното решение би било АЕЦ "Белене" да се реализира с частни капитали без държавни гаранции. При това положение площадката се продава на търг и се използва по усмотрение на купувача.

10/ Вливането на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" в АЕЦ "Белене" е непрозрачна форма на приватизация. Обединяването на двете компании означава усложняване на каквито и да било икономически анализи и едновременно с това, "замъгляване" на резултатите от инвестицията. Ако идеята се реализира, вероятно никога няма да стане ясно каква е цената за един киловатчас в новата централа.