Необходима е политическа воля за насърчаване на зелената енергия в Източна Европа

Страните от Централна и Източна Европа се нуждаят от повече политически стимули за разширяване на производството на електроенергия от възобновяеми източници, за да постигнат целите на Европейския съюз, заяви енергийният изследователски център „Ембър“ (Ember), цитиран от ДПА.

Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, България и Румъния понастоящем произвеждат само една четвърт от електроенергията си от възобновяеми енергийни източници, се казва в публикуван днес доклад.

Сравнително високият дял от 55 процента от изкопаеми горива "е довел до едни от най-скъпите цени на електроенергията в ЕС и е направил региона уязвим към променливи разходи и проблеми с доставките", се казва в прессъобщението, цитирано от ДПА.

"Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са закъснели с внедряването на възобновяема енергия", заяви Степан Чалупа, председател на Чешката камара за възобновяема енергия.

През 2022 г., когато цените на електроенергията в цяла Европа скочиха, след като Русия прекъсна вноса на енергия в ЕС, производството на енергия от вятърни и слънчеви електроцентрали в страните въпреки това нарасна с 28 процента, което е над средното за ЕС ниво от 15 на сто.

Ниските национални цели и постоянните пречки обаче възпрепятстват дългосрочното разширяване на капацитета на слънчевата и вятърната енергия и поставят региона в позиция да не постигне целта на ЕС за производство на 69 процента от енергията от зелени източници до 2030 г., заяви „Ембър“.

Ако регионът реализира потенциала си, той би могъл да добави 200 гигавата (GW) вятърни и слънчеви мощности до 2030 г., прогнозира изследователският център. Това може да доведе до дял на зелената енергия от 63 процента и значително по-ниски цени на едро.