Непоносимата тежест на човечеството

7.6 милиарда човешки същества съставляват по-малко от 0.01% от биомасата на нашата планета. Но незначителната "тежест" е едно, а съвсем друго – непоносимото въздействие. В новата геоложка ера, наречена от учените "Антропоцен", човечеството като биологичен вид е причинило изчезването на 83% от дивите бозайници, опитомяването на 70% от птиците и унищожаването на половината от растенията.

Научно проучване, озаглавено "Разпределение на биомасата на Земята", публикувано тази седмица от Proceedings of the National Academy of Sciences, за пръв път изкарва наяве бруталния контраст между конкретната "тежест" на човечеството и способността му да влияе върху живота на планетата, разказват британският в. "Гардиън" и испанският в. "Ел Мундо".

Професорите Йинин М.Бар-Он, Роб Филипс и Рон Мило са провели специфично "преброяване" на 550 гигатона въглеродна биомаса, разпределени между всички "царства на живата природа".

Новото проучване за пръв дава цялостна оценка на "тежестта" на всеки клас живи същества и опровергава някои дълготрайни предположения. Бактериите са наистина най- основната форма на живот – 13% от всички, но растенията представляват 82% и засенчват всички останали. Всички останали създания – от насекоми до гъби, риби и други животни, съставляват само 5% от биомасата на планетата.

"Поразително е, че досега не е имало изчерпателно и холистично изследване на различните компоненти на биомасата", отбелязва ръководителят на изследването проф. Мило от израелския научен институт "Вайцман" пред "Гардиън".

Той се надява този научен труд да даде представа за това каква изключително доминираща роля играе човечеството на Земята. Професорът допълва, че сега е започнал да яде по-малко месо, осъзнавайки огромните екологични последици от отглеждането на добитък за консумация.

Проучването разкрива, че отглежданите във ферми пилета и кокошки сега съставляват над 70% от всички птици на планетата, като само 30% са диви. Още по-сурова е картината при млекопитаещите – 60% от всички млекопитаещи на Земята са домашни животни, предимно едър рогат добитък и свине; хората са 36% и едва 4% са дивите животни.

Това е достатъчно смайващо, коментира Мило. Във филмите за дивата природа виждаме огромни количества птици, от всички видове, в огромни количества, а когато направихме анализа, ние открихме, че домашните птици са много повече, допълва той.

Унищожаването на дивите местообитания за сметка селското стопанство, дърводобива, урбанизацията и развитието, води до това, което много учени считат за шестото масово изчезване на живот в четиримилиардната история на Земята. Смята се, че само през последните 50 години са загубени около половината от животните на планетата.

Но сравнението на новите оценки с тези от периода преди индустриалната революция и преди хората да станат земеделци, започват да разкриват все по- цялостно огромния спад. Останали са едва една шеста от дивите бозайници – от мишки до слонове, за изненада дори на учените. След три века лов на китове, в океаните са останали едва една пета от морските бозайници.

Проф. Мило изразява надежда, че научното изследване ще застави хората да се замислят как въздейства на планетата нашето потребителско поведение и особено това с какво избираме да се храним. Този избор има значим ефект върху местообитанията на животни, растения и други организми.

Нашето непропорционално място на Земята е абсолютно поразително, смята той.

На много детски книжки ние все още виждаме жираф редом до слон и носорог. Но, ако искаме да създадем у децата по-реалистична представа за животинския свят, следва да изобразим крава, още една крава и кокошка, отбелязва Мило.

Пол Фалковски от американския Rutgers University, който не е участвал в изследователския екип, коментира: Проучването, доколкото съм запознат, е първият цялостен анализ на разпределението на биомасата на всички организми – включително вирусите – на Земята".

Два са основните извода според него. Първият, че хората са изключително ефикасни в експлоатацията на природните ресурси. Хората на почти всички континенти са убивали, а в някои случаи напълно са ликвидирали млекопитаещи, използвайки ги за храна или удоволствие. Второ, биомасата на сухоземните растения преобладаващо доминира в глобален мащаб – и повечето от тази биомаса е под формата на дърва.