Непослушанието на генерала

Демократичната общественост никога не е имала дилема - генерал Небойша Павкович трябва да напусне поста началник на генералния щаб на югославската армия. Неговите качества на специалист, за които говорят повечето познавачи на военно-командната проблематика, не могат да неутрализират факта, че той беше главен стълб на безсмислената война с водещите страни от света. Ако Милошевич беше политическият генератор на този трагичен конфликт за страната и народа, то генерал Павкович бе неговият ключов реализатор.

Оставането на генерал Павкович начело на армията след октомврийския преврат бе последица от взаимното надхитряване на лидерите на ДОС, които, опасявайки се другият да не получи твърде голяма сила, правеха сделки със структурите на властта от стария режим. Генерал Павкович се превърна по този начин в човек на президента Воислав Кощуница, за когото армията се оказа лост на властта и на когото може да разчита като шеф на иначе доста разпуснатата съюзна държава.

От различни адреси съюзният президент бе критикуван за партньорството си с Павкович, изтъкнат фактор на режима на Милошевич.

В сложната игра на различни центрове на властта и влияния, за които обществеността не знае достатъчно, Кощуница в един момент реши да прекъсне проблематичния съюз с генерал Павкович и да го смени от поста началник на генералния щаб. Този въпрос най-малко два пъти бе в дневния ред на Върховния съвет за отбрана, но Павкович не бе сменен.

По-пълни информации за онзиденшното заседание на Върховния съвет за отбрана още не са предоставени на обществеността, но според това, което се знае, Кощуница е искал смяната на Павкович, докато останалите членове са искали в същото време да напуснат и генералите, лоялни на Павкович. Кощуница не се съгласил с това, а прибягна към президентските си пълномощия и пенсионира генерал Павкович, като по този начин го отстрани от поста му.

От този момент страната, в която всякакви неизвестности и драми са всекидневно явление, навлиза в още едно объркване.

Генерал Павкович отхвърля указа на президента, т.е на своя главнокомандващ, както обичаше да говори по времето на Милошевич.

Твърди се, че това е личното отмъщение на Кощуница, защото Павкович отказал да използва армията в политическите схватки на президента с част от ДОС, гравитираща около премиера Джинджич и сръбското правителство.

Докъде може да стигне непослушанието на генерала, по време на писането на този текст още е неизвестно. Във всеки случай отстъпването от законната демократична процедура вече се случи и това само по себе си е повече от предупреждение за крехкостта на демократичния порядък в Сърбия и Югославия.

Опасно е, когато генерали оценяват, че могат да преразглеждат решенията на президента. От друга страна неминуем е и въпросът за политическата, а и за правната коректност на президента Кощуница, който първо държи година и половина на поста му компрометирания сътрудник, а когато окончателно реши да го смени, не успява да стори това чрез Върховния съвет за отбрана, а приема указ, сякаш става въпрос за рутинна работа, макар на всички да е ясно, че генерал Павкович трябва да си отиде заради много по-кардинални неща, отколкото са годините на стаж и възрастта му.

Резултатът е нов политически случай, до което се свежда почти целият политически живот в тази страна.

По този начин се приема новата конституция, реконструират се правителства и парламенти, по този начин се предават заподозрените от трибунала в Хага, основават се партии - всичко е повод за остра конфронтация и взаимни обвинения в нарушаване на закона. Нищо от толкова желаната "досадна" демокрация.

По БТА