"Неустоимата оферта" за еврозоната се оказа метафора за България

"Неустоимата оферта" за еврозоната, която обеща миналата седмица еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси, се оказа метафора за България.

Това става ясно от публикувания в сряда от ЕК "Документ за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз".

Преди седмица Московиси анонсира днешния документ, като заяви, че направи неустоимо предложение към държавите извън валутния съюз.

"Ще се опитаме да създадем рамка, която е достатъчно привлекателна, или както казват във филмите - "предложение, което не може да се откаже“, каза тогава еврокомисарят. У нас изказването му създаде очакване, че Брюксел е станал по-благоразположен политически към придвижването към членство в еврозоната на държави като България.

След публикуването на документа обаче се оказа, че Московиси е имал предвид вземането на мерки, които да направят еврозоната по-устойчива и по-стабилна и в този смисъл – много по-привлекателна за държавите извън нея. Някои от тях не желаят да приемат общата валута, въпреки че отговарят на критериите.

България отговаря на формалните "маастрихтски" критерии за членство, но не и на допълнителните условия, основният сред които е изискването за висока степен на реална конвергенция на икономиката на страната към тази на еврозоната.

Влизането в еврозоната няма да стане по-лесно

Още преди дни икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов предрече, че грешат тези, които си мислят, че офертата на Московиси означава, че влизането в еврозоната ще стане лесно и безпрепятствено.

"След случилото се с Гърция и Италия няма как да бъде допусната държава, която не е достатъчно подготвена“, коментира в сряда Ангелов пред Mediapool. По думите му в случая очевидно става дума за метафора.

"Основната идея на ЕК е да реформира еврозоната и да я направи по-успешен икономически проект, от който да печелят не само държавите в Северна Европа, но и страни като Гърция, Италия, Португалия. Така еврозоната ще стане по-устойчива, по-стабилна и по-привлекателна за новите страни“, поясни Ангелов.

Според икономиста е сигурно, че скоро няма да има разширяване на еврозоната. Подобна стъпка може да се очаква чак след 2025 г., което означава, че в този средносрочен план България има шанс да изпълни критериите, ако си го постави за цел.

Горанов: Ще кандидатстваме, когато сме готови

България ще кандидатства за членство в еврозоната, когато разберем, че сме готови и че молбата ни няма да бъде отхвърлена, заяви по-рано в сряда финансовият министър Владислав Горанов в интервю за агенция Блумбърг.

"Водим постоянни консултации с нашите партньори от еврозоната“, посочва Горанов и допълва, че България отговаря на формалните критерии, с изключение на показателя за сближаването.

"За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута“, припомня той.

Според него разширяването на еврозоната е и политически процес. "Европа трябва да бъде по-голяма и по-единна, за да запази своята конкурентоспособност и да преодолее световните предизвикателства, идващи от Азия, Русия, Латинска Америка. Интеграцията следва да продължи с бързи темпове“, смята Горанов. Финансовият министър напомня, че страната ни е една от малкото държави, които упорито се стремят към присъединяване към единната валута и, освен формалните критерии, има и множество политически аргументи в подкрепа на това.

"Една официална молба за членство би била рискована. Трябва да убедим нашите партньори, че трябва да бъдем част от този паричен съюз“, обръща внимание той, като уточнява, че определен срок за това няма. "Ще кандидатстваме, когато разберем, че сме готови", допълни Горанов.

Целта е еврозоната да стане по-силна и единна

С документа от сряда ЕС предлага стъпки в няколко посоки за засилване на еврозоната и превръщането ѝ в по-хомогенен играч на световната сцена.

Първият етап от мерките, които тепърва ще се дискутират, е планиран до 2019 г., до когато трябва да се попълни и довърши Европейският фонд за преструктуриране на банки, да се постигне споразумение за Единната схема за гарантиране на депозитите до 100 000 евро, да се направят първи стъпки за създаване на единен европейски надзор на капиталовите пазари. В този срок трябва също да се подсили т. нар. Европейски семестър, чрез който ежегодно се координират икономическите и бюджетните политики на държавите членки на ЕС.

По-смелите стъпки са предвидени за периода 2020 – 2025 г. Идеята е тогава да започне издаването на общи европейски облигации, а също и да се създаде финансова служба на еврозоната, която да има функции, подобни на единно министерство на финансите. На масата е сложена и идеята за Европейски валутен фонд, който би създал по-голяма автономност на паричния съюз, когато става въпрос за финансова стабилност.

Зам.-председателят на ЕК, отговарящ за еврото, пристига у нас

За петък – 2 юни, у нас е предвидена визита на зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог. Той ще се срещне с президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, вицепремиера Екатерина Захариева, министъра на финансите Владимир Горанов, както и с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Предвидена е и среща с управителя на Българската народна банка Димитър Радев.

В рамките на своето посещение зам.-председателят на ЕК ще представи специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017, публикувани на 22 май. Към страната ни бяха отправени четири основни препоръки – повишаване на събираемостта на данъците и сивата икономика, допълнителни мерки към банките и застрахователните дружества, нарастващото неравенство в доходите и по-строг контрол върху обществените поръчки.