Незаличим момент от войната и президенството на Буш

Три картини са показателни за президентството на Джордж У. Буш.

Първата, на която е застанал върху развалините на Световния търговски център в Ню Йорк на 14 септември 2001 г., символизира превръщането му в могъщ президент във военно време. Втората - Буш в пилотски екип с плаката "Мисията изпълнена" на борда на самолетоносача Ейбрахам Линкълн на 1 май 2003 г., стана символ на несбъднатите оптимистични прогнози на президента за военна победа на САЩ в Ирак.

Вчера, 27 ноември 2003 г., ни бе показан един еднакво ярък, но по-сложен образ на Буш. Неговото изненадващо пристигане в Багдад за Деня на благодарността представи един лидер, който е наясно с хаотичната и опасна ситуация в Ирак, но е решен да увери иракския народ, че Съединените щати няма да избягат.

Макар войниците да посрещнаха с възторг президента, все още не е ясно дали образът на Буш в неговото военно яке ще стане символ на силно ръководство или на неоправдано перчене.

Иракчаните може и да са повярвали, че САЩ ще разгромят съпротивата и ще възстановят реда в страната им. Или пък може да са възприели картината на Буш, който се приземява изненадващо през нощта с изключени светлини и без да се осмели да излезе извън силно укрепеното военно съоръжение, като потвърждение, че ситуацията със сигурността в Ирак наистина е кошмарна.

Но едно нещо е сигурно. Изненадващата визита на Буш за Деня на благодарността го обвързва - за добро или за лошо - още по-тясно с изхода от военната кампания в Ирак.

Посещението му вдига залозите, казва Рич Бонд, бивш лидер на Републиканската партия. Ако играете покер и някой ви притиска, можете да го спрете, като вдигнете залозите. Джордж Буш току-що вдигна високо залога по един необичаен начин, за да увери иракчаните в ангажимента си към Ирак, смята той .

Президентските посещения в бойни зони по време на празници не са нищо ново. Бил Клинтън отиде в Косово за Деня на Благодарността през 1999 г., Линдън Джонсън бе във Виетнам за Коледа през 1967 г., а Дуайт Айзенхауер посети бойни полета в Корея през 1952 г. Ричард Никсън също пътува до Виетнам през 1969 г.

Не е прецедент и това, президент да направи изненадващи визити по време на война при засилени мерки за сигурност. Пътуването на Франклин Рузвелт до Ялта и други пристанища през Втората световна война го показа. И докато хората вероятно обсъждат дали е мъдро решението да изпратиш президентския самолет в район, известен с честия си противовъздушен огън, експерти по сигурността твърдят, че отбранителните технологии на Еър Форс Уан го излагат на по-малък риск в сравнение със самолета на Ди Ейч Ел, улучен над Багдад преди няколко дни.

Вчера обаче критиците на Буш не изразиха недоволство нито
заради пътуването му до Ирак, нито заради необходимата секретност, нито дори за дезинформацията на Белия дом, заради която хората повярваха, че той ще е в ранчото си в Тексас през целия ден. Те твърдяха, че посещението на Буш потвърждава тяхната позиция, че правителството е хвърлило САЩ в самотна окупация на Ирак без очевидна стратегия за излизане от нея.

Антуражът на Буш бе снабден с бронежилетки, а самолетът се приземи с изключени светлини на тъмна писта. Посланието към иракчаните е, че Буш не смята страната им за безопасна, казва бившият съветник на Клинтън Сидни Блументал.

В краткото си обръщение към войниците Буш не бе така ентусиазиран, както в речта си от 1 май, и демонстрира повече от мрачната решителност, характерна за словото му от 14 септември 2001 г.

Нямаше енергични лозунги на плакатите зад него. Вие участвате в трудна мисия, каза той. Тези, които атакуват нашите коалиционни сили и убиват невинни иракчани, изпитват волята ни, изтъкна президентът.

Буш обаче допълни: " Ние не сме изминали с бой стотици мили в сърцето на Ирак, не сме платили горчива цена заради дадените жертви, не сме разгромили един жесток диктатор и освободили 25 милиона души, само за да отстъпим пред шепа крадци и убийци".

Посланието повдигна настроението на уморените войници. Сержант Джери Стоук Холоман от Балтимор заяви, че се чувствала депресирана заради престоя си в Ирак, но била окуражена от посещението на Буш: "Повечето хора са уморени и искат да се върнат у дома. Но подкрепата и насърчението, което получихме от нашето ръководство, сплотяват нашите войници".

Пенсионираният генерал Бари Макафри, участвал в първата война в Залива през 1991 г., предрече, че посещението ще укрепи морала на войниците. Визитата предизвика сълзи в очите ми, казва той: " Тя е от този вид неща, които оказват голямо въздействие върху доверието на войниците към техния главнокомандващ ".

Ефектът на посещението върху американското обществено мнение и върху иракчаните все още не е известен. Макар че историята ще трябва да отсъди дали тази трета важна "картина" на президенството на Буш ще стане символ на провалена окупация или на успешна война, както критици, така и привърженици на Буш заявиха вчера, че е правилно да посети за празника войниците, които той е изпратил в битка - и да обвърже още повече политическото си бъдеще с изхода от мисията в Ирак.

По БТА, с малки съкращения