Независимата кандидатура на Майкъл Блумбърг може да има шансове за Белия дом

Майкъл Блумбърг

Новината, че бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг може да се включи в надпреварата за Белия дом като независим кандидат, предизвика оживени коментари и сред републиканците, и сред демократите. Претендентите за президентската номинация в Републиканската партия приветстваха новината, тъй като смятат, че Блумбърг ще отклони подкрепа от кандидата, излъчен от Демократическата партия. Демократите от своя страна реагираха хладно.

Майкъл Блумбърг е поискал от съветниците си да изготвят план за евентуална кампания, тъй като се притеснява, че възходът на Доналд Тръмп сред републиканците и на демократа социалист Бърни Сандърс се оказват неочаквано голямо предизвикателство срещу сегашния фаворит на Демократическата партия Хилари Клинтън.

Настоящата надпревара преди първичните избори в двете основни партии е доминирана от популиски кампании.

При нарастващи шансове за екстремни резултати на президентските избори се засилват и възможностите за сериозен независим кандидат, коментира "Уолстрийт джърнал".

Финансовият магнат Блумбърг, който беше три мандата кмет на Ню Йорк, обмисляше възможността да се кандидатира за президент и през 2008, и през 2012 година. И в двата случая обаче той прецени, че няма да може да спечели и се отказа, като същото може да се случи тази година.

Политическата система в САЩ не е настроена да работи в полиза на независими кандидати, поради което последният такъв, който успя да влезе в Белия дом, бе Ейбрахам Линкълн през 1860 г., номиниран от републиканци, отхвърлящи робството.

Независими кандидати са имали забележителни опити в президентските кампании в САЩ, но влиянието им е било най-вече да отнемат или да засилят подкрепата спрямо основни партийни кандидати, конфронтирайки се с тях по проблеми, които те игнорират. Теди Рузвелт провали шансовете за преизбиране на Уилям Хауърд Тафт през 1912 г., а Рос Перо спомогна за загубата на Джордж Буш - старши през 1992 г. Той разцепи коалицията на Рейгън, като спечели 19% от вота и така помогна на Бил Клинтън да спечели само с 43%.

"Уолстрийт джърнал" посочва, че въпреки скептицизма си спрямо кандидатирането на Блумбърг в миналото, тазгодишната бъркотия прави невалидни установените практики. Блумбърг наблюдава хаоса в надпреварата за първичните избори и си дава сметка, че може да има шанс, ако претендентите на партиите препънат или поляризират кандидатите, които се борят да обединят своите партии.

Майкъл Блумбърг вероятно няма да се кандидатира, ако демократите издигнат Хилари Клинтън, освен ако тя не бъде застигната от обвинение или процес за неправилно боравене с класифицирана информация. Блумбърг застъпва достатъчно леви позиции по отношение на контрола върху оръжията, климатичните промени и имиграцията и много демократи биха го приели като потенциално близък до възгледите им. Позициите му по отношение на икономиката са центристки, а по отношение на външната политика е донякъде "ястреб", но това едва ли би го дисквалифицирало сред повечето демократи, при положение, че ръстът на икономиката е 2% и при нарастваща заплаха от "Ислямска държава".

Посланието на Блумбърг ще е по-трудно разпознаваемо в десния политически спектър, въпреки че това зависи и от кандидата, който ще излъчат републиканците.

Той има асторонмически успех за намаляването на престъпността в Ню Йорк и се е борил с учителския синдикат за въвеждане на отчетност и право на избор на училище. В очите на националната асоциация на притежателите на оръжие той е ненавиждан социален либерал. Освен това раздразни застъпниците на свободния пазар с намеренията си да въведе забрана за продажба на газирани напитки в големи опаковки в ресторанти, спортни съоръжения и на обществени места. По този начин бившият нюйоркски кмет, който е поддръжник на здравословния начин на живот, възнамеряваше да се бори със затлъстяването на гражданите, но през 2013 г. съдът отмени въведената от него забрана.

Ако републиканците номинират Доналд Тръмп, заявката на Блумбърг би включила управленския му опит в Ню Йорк и това, че не е скок в политиката на мрака. Той също така би намерил път към политически умерените в Републиканската партия, ако номинираният е Тед Круз, чиято вяра, че може да победи просто с консервативните гласове, означава, че Блумбърг би могъл да се бори с колебаещи се щати като Айова, Флорида, Колорадо, Ню Хемпшир.

Освен това за много републиканци той може да се окаже по-приемлив като върховен главнокомандващ в сравнение с Тръмп, който има навика да говори каквото му падне.

В качеството си на самофинансиращ се милиардер Блумбърг може да направи силна кампания във всеки щат.

Големият въпрос е дали Блумбърг може да спечели достатъчно щати, които да отменят 270 електорални гласа за останалите кандидати. Това би прехвърлило въпроса към Камарата на представителите, която най-вероятно ще остане под контрола на републиканците, но това не е сигурно при лош резултат на кандидат-президента им .

Всичко това би изисквало събития, които рядко се случват в американската политика. Но Блумбърг е сериозен човек, който не би си губил времето и парите, ако не съзира възможност.

Ако досега сме научили нещо от объркания предизборен период, то е, че електоратът е достатъчно реактивен на събитията, които се случват.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?