Ние бяхме банкерите на Кремъл

Бяхме предупредени за Владимир Путин – за неговите намерения, неговата природа, начин на мислене – и тъй като това беше изгодно за нас, пренебрегнахме тези предупреждения и приветствахме приятелите му и техните пари. Твърде късно е да заличим отговорността си за помощта, която оказахме на Путин да изгради своята система. Но все пак можем да я разрушим и да предотвратим възвръщането ѝ.

Русия е мафиотска държава и нейният елит съществува, за да се обогатява. Демокрацията е екзистенциална заплаха за тази кражба, поради което Путин я смачка у дома и се стреми да я подкопае в чужбина. В продължение на десетилетия Лондон е най-важното място за руския престъпен елит не само за да пере парите си, но и да скрие богатството си.

Ние бяхме банкерите на Кремъл и дадохме на неговия елит финансовите умения, които му липсват. Неговата клептокрация не би могла да съществува без нашата помощ. Най-доброто време да се направи нещо по въпроса беше преди 30 години, но вторият най-добър момент е точно сега.

Ние, журналистите, отдавна пишем за това, но това не е просто превъзбудена реторика на превъзбудени хакери. Парламентарната комисия по разузнаване и сигурност написа преди две години, че нашите разследващи агенции са недостатъчно финансирани, икономиката ни е пълна с мръсни пари, а олигарсите са закупили влияние в самия връх на нашето общество.

Комисията изслуша доказателства от висши служители на правоприлагащите органи и сигурността. Бяха изложени подробни, внимателни предложения какво трябва да направи Великобритания, за да ограничи щетите, които Путин вече нанесе на нашето общество. Вместо да се поучи от доклада и да приложи предложенията му, Борис Джонсън отложи публикуването му до изборите и след това, когато по-нататъшното забавяне стана невъзможно, отхвърли онези хора, които взеха сериозно анализа му.

Това е важният контекст зад нелепото твърдение на Джонсън тази седмица пред Камарата на общините, че никое правителство вероятно не би могло "да направи повече, за да изкорени корумпираните руски пари". Това не само е очевидно невярно, но е и преобръщане на реалността.

При напускането на Европейския съюз ни казаха, че можем да стартираме собствен независим режим на санкции – и тази седмица видяхме плода от него: отговор, значително по-слаб от този на Брюксел и Вашингтон.

Депутатът Лейла Моран изброи имената на 35 предполагаеми приближени на Путин лица, които руският опозиционен политик Алексей Навални поиска да бъдат санкционирани. Блокирането на активите на всички в този списък и техните близки роднини би било наистина значителен отговор от Джонсън на сериозността на ситуацията. Но това все пак ще бъде само началото.

Справянето с ролята на Обединеното кралство в осигуряването на клептокрацията на Путин и ограничаването на заплахата, които неговите съюзници представляват за демокрацията тук и другаде, ще изисква много повече от просто забрана на златните визи или телевизионните станции в Кремъл.

Като начало трябва да знаем кой е собственик на страната ни. Около 87 000 имота в Англия и Уелс се притежават от офшорни компании, което ни пречи да видим кои са истинските им собственици и дали са купени с престъпни пари. Налагането на прозрачност върху собствеността на мръсните пари по този начин би ударило сърцето на лондонската машина за пране на пари.

Преди всичко трябва да финансираме нашите правоприлагащи агенции поне толкова щедро, колкото олигарсите финансират своите адвокати: не можете да се борите с голяма корупция евтино. Дори добрите практики от последните години да се издават разпореждания срещу престъпно притежавани активи до голяма степен се провалиха, тъй като следователите нямат средства, за да ги използват. Трябва да похарчим каквото е необходимо, за да прогоним клептократичните пари от страната.

Джонсън не е първият министър-председател, който не успява да се справи с предизвикателството – и Тони Блеър, и Дейвид Камерън се заяждаха с Путин, дори когато беше очевидно какъв лидер е той. И не мисля, че Джонсън лично е корумпиран или опетнен от руски пари; той е мързелив, лекомислен и не желае да стартира скъпи, трудоемки инициативи, които ще донесат резултати само дълго след като самият той напусне поста и не е в състояние да поеме заслугата за тях. Време е обаче колегите му да се засилят и да го принудят да действа. Това е сериозен момент и изисква сериозни хора, готови да инвестират в дългосрочната сигурност на страната ни и в бъдещето на демокрацията навсякъде.

*Със съкращения