НИМ: Корабоплаването в Черно море може да е по-старо с едно хилядолетие

Каменни котви са открили водолазите от подводна експедиция на Националния исторически музей (НИМ) в древно пристанище, разположено западно от остров Св. Кирик и Юлита край Созопол, съобщи директорът на музея Божидар Димитров.

Формите на котвите свидетелстват че те са използвани през ХV-ХІІ век пр. Хр. от крито-микенски, карийски или финикийски мореплаватели в епохата преди Троянската война.

Досега се смяташе, че първите средиземноморски мореплаватели в Черно море са гърците, влезли в морето ни през ХІІ в.пр.Хр.

"Котвите от Созопол разбиват тази представа, доказвайки някои легендарни сведения, че корабоплаване в Черно море има поне от едно хилядолетие по-рано. А също, че Троянската война е избухнала не заради хубавата Елена, а заради митата и акцизите, които троянци са наложили на древните мореплаватели, възползувайки се от контрола си над Дарданелите – входа за Черно море", каза Божидар Димитров.

Котвите са от здрав варовик с красиви форми, на тях има пробити по два или три отвора. През единия е минавало котвеното въже, а през другите дървени колове, които са задирали в дъното и спирали кораба. Всяка от тях тежи по 200 кг и очевидно са принадлежали на кораби с голяма за времето товароподемност – 150-200 тона. Не е и тайна какво са изнасяли от нашите брегове тези кораби. Преди всичко жито, но също и солена и сушена риба, кожи, дървен материал, метали (мед, желязо, сребро, олово), сол, обясни Божидар Димитров.