Нов формат и повече еврогрантове. ЕИБ става гарант парите да не ходят в "наши" фирми

До две седмици ББР ще има професионален мениджмънт с цел кредитиране на експортни малки фирми

Кирил Петков, сн. БГНЕС

Служебното правителство работи за увеличаване на сега предвидените по еврофондовете грантове за бизнеса от 900 млн. лв. на 1.4 млрд. лв., но също така за преструктурирана на начина на предоставянето им, като в схемата за финансиране ще се включат и дългови и дялови инструменти. Целта е тези 1.4 млрд. лв. безвъзмездни средства да привлекат още 4 млрд. лв. частни инвестиции, от чиято възвръщаемост да се финансират нови проекти и така сега падналият ни огромен финансов ресурс ще има по-дълготраен ефект върху икономиката. В този механизъм ще бъде включена и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която също ще разглежда кандидатстващите за финансиране български проекти и това ще е гаранция, че парите няма да отиват в "наши" фирми и да се крадат.

Това съобщи служебният министър на икономиката Кирил Петков пред БНР в неделя, като също така каза, че до две седмици се надява Българската банка за развитие да има професионален мениджмънт, а в бъдеще държавната финансова институция да работи по проекти за финансиране на експортно ориентирани малки фирми. За целта се събира опита от Канадската банка за развитие и други подобни структури.

Вместо 900 млн. лв. - 1.4 млрд. лв. с опция за още 4 млрд.

Искаме грантовите схеми за бизнеса да ги качим от 900 млн. лв. на 1.4 млрд. лв. и структурата да не е само грантове, а да има дългови и дялови инструменти", обясни той идеята на ръководеното от него ведомство

"Индустриалните зони и грантовите схеми за бизнеса са двата фиша за Министерството на икономиката в този план. Привличайки Европейската инвестиционна банка като партньор в тези фишове, гарантирам, че който и да е след мен, няма еднолично или чисто административно Министерството на икономиката да решава кой печели парите. Ако структурираме проектите да подават документи към ЕИБ това ще гарантира, че парите няма да ходят в нашите хора, а в най-добрите проекти и част от парите ще се връщат в този инструмент и да се използват за инвестиции", обясни Петков.

По думите му веднъж се случва такива огромни пари да влязат в икономиката на страната и трябва да се използват умно за развитието на икономиката с опция за умножаването им и последващо използване отново за финансиране на проекти, а не просто изхарчването им.

Грантовете да са стимул, не просто дадени пари

"Не е важното държавните пари да се дадат на някого, а тези пари да стимулират частни инвестиции. Държавните пари да бъдат стимул, но не крайното финансиране. Навсякъде по света се прави така", допълни той и изчисли, че безвъзмездните 14 млрд. лв. от еврофондовете могат да причлекат допълнитело 4 млрд. лв. частни инвестиции.

Важни са две неща - "къде отиват парите - да е максимално ефективно, и структурата да бъде такава, че парите да не се крадат", обясни още служебният министър.

Той коментира и идея предвидените евросредства за индустриални паркове да не се харчат планово за места, които правителството неясно по какви критерии е избрало, а да отидат в отделен фонд, който отново да се управлява съвместно с ЕИБ.

И всеки голям инвеститор, който иска да развива проект до определен град да кандидатства пред фонда за финансиране на довеждаща инфраструктура и да се строят парковете, където има реална пазарна нужда и да се конкурират общините да инвеститорите. Така отпушваме планирането на индустриални паркове да е там , където има реално търсене, посочи Петков.

По-умна и по-евтина енергия

Каза още, че при прегледа и разширяването на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, осигуряващ на България 12 млрд. лв. безвъзмездно от ЕС, ще се мисли по-широко за зеления преход в енергетиката – отвъд газификацията на въглищните електроцентрали – посочвайки, че природния газ все пак е преходно гориво, разрешено само до 2030 г. "Ще се помисли още по-широко за най-добрите и най-евтините начини България да има електричество като знаем, че въглищата отпадат като начин за производство. Има радикална смяна на идеята към възможност за зелена енергия по умен начин и как пикът от потребление вечер и през зимата да се покрива", съобщи той

Петков се спря и на случващото се в държавната Българска банка за развитие (ББР) и обясни, че има надиграване с надзорния ѝ съвет, който бави или не дава исканата от министъра информация. "Те много се надяват, че няма да има време служебното правителство (за промени). Вярвам, че в следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна и сред управителите. Надявам се, че в края на управлението ни може да оставя банката с професионален мениджмънт и ако някой тръгне да прави отново политически смени и да дава над 5 млн. лв. кредити, обществото да реагира", каза Петков.

ББР - от едрия към малкия експортен бизнес

Той съобщи, че в момента се преговаря с Канадската банка за развитие България да ползва нейни модели за развитие на бизнеса и да се осигури помощ на малкия експортно ориентиран бизнес и това вече да е приоритет на ББР.

Структурирано е по странен начин това ведомство, каза още служебният министър и изрази недоумение защо трябва да съществува Държавната консолидационна компания (ДКК), под чиято шапка са язовирите и военно-промишления комплекс, но министърът, който е принципал на ДКК няма директен достъп до дейностите под тази шапка, която решава как да изразходва предоставените ѝ бюджетни средства без обществени поръчки.

"Кой решава как да се разпределят например тези 630 млн. лв., дадени за язовирите?", попита той. "По-бързо става разплащането, но не и извършването на дейността. Дадени са пари за над 400 язовира, а предадени са само десет ремонтирани и те не са пуснати в експлоатация.
Авансовите плащания са станали бързо, но ремонтите са ужасно бавни" припомни той скандалът от изминалата седмица с трите ремонтирани, но затревени язовира с парите от бюджета

Изрази надежда вече да не се подписват непрозрачни договори от "Монтажи" (държавната фирма, на която предишното правителство предостави бюджетните пари, но се оказа, че то по непрозрачен начин преразпределило парите на 7-8 частни фирми без поръчки – по вътрешно възлагане или т.нар инхаус.

"Не разбирам защо язовирите са към Министерството на икономиката. Интересни са икономическите проекти за растеж... Работим от сутрин до вечер по плана за възстановяване, за растежа на икономиката – това са задачите на това ведомство", посочи още Кирил Петков.

Споделяне

Още от Бизнес