Нов политически остен за Бургас-Александруполис

До края на 2006 г. ще има ново междуправителствено споразумение за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис и ще се ускори създаването на международната проектна компания за реализацията му. За това се разбраха в понеделник на среща в Атина президентите на Русия Владимир Путин и на България Георги Първанов и премиерът на Гърция Костас Караманлис. От българска страна в разговора участваха и министрите на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Държавниците на трите страни, през чиито територии ще минава нефтопроводът, се разбраха за подписването на ново тристранно споразумение, в което да се даде политическата подкрепа на проекта. Предишният такъв меморандум бе парафиран в София през април 2005 г. Условието за ново споразумение бе поставено от Русия в началото на това лято.

По думите на Костас Караманлис до края на 2006 г. трябва да бъдат изяснени всички процедурни въпроси, за да бъде подписано споразумението за петролопровода. 

Очаква се в него да се фиксира най-сетне спорното дялово участие на фирмите на държавите. Спекулациите за това вървят още от парафирането на предишното споразумение. От планираното равно участие Русия започна да настоява за контролните 51 на сто като основен бъдещ доставчик на суровината за тръбата, а останалите да са поравно за България и Гърция. Това бе прието безапелативно от София и Атина. Напоследък обаче се появиха обаче и коментарите, че Москва иска пълен контрол върху проекта – до 91 на сто от бъдещата инвестиционна компания и оператор на тръбата.

В понеделник на пресконференцията след срещата обаче руският президент Владимир Путин заяви, че Москва не поставя никакви условия за проекта. Искаме само той да се реализира, посочи държавният глава.

Изявлението на Путин, че не се поставят никакви условия дойде след като преди срещата Сергей Богданчиков, президент на Роснефт – един от основните участници в проекта, каза пред журналисти в Атина, че е възможно руската страна да получи контролния пакет акции. Засега останалите руски играчи са “Газпром”, консорциумът Тюменска нефтена компания-Бритиш Петролуем, за който по-рано в понеделник се появи информациця , че ще бъде сменен като координатор на проекта заради това, че е оператор на конкурентния Баку-Тбилиси-Джгейхан, “Газпромнефт” (бившата “Сибнефт”). От гръцка страна стои консорциумът Траки, в който участват “Хеленик петролиум” и дружеството “Копелузу”, и от българска – “Проектна компания Нефтопровод Бургас– Александруполис-БГ” АД, в която влизат “Универсален терминал Бургас” и “Булгаргаз”,

Богданчиков заяви, че по негово лично виждане е реалистично петролопроводът да бъде  пуснат през 2009-2010 г. Шефът на нефтената компания обаче допълни, че все още е много рано да се говори за конкретни срокове, но до две години от отчуждаването на терените и завършването на всички проучвания може да приключи строежът и на тръбопровода, и на терминала за танкерите и да се организира транспортната схема на горивото.

В отговор на въпрос Богданчиков обясни, че интересът към строителството на тръбата не е свързан с въвеждането на Баку-Джейхан в експлоатация, а с нарасналото световно търсене на нефт.

По думите на Путин с приетата сега декларация за сътрудничество в областта на енергетиката между Русия, България и Гърция е формулирана политическата воля за реализирането на проекта. Всеки такъв проект трябва да е преди всичко икономически ефикасен и това вече е работа на специалистите, допълни руският президент.

Колегата му Георги Първанов допълни, че България ще има възлово значение при транспортирането на енергийни ресурси след реализирането на проекта Бургас-Александруполис. Сега на ход са онези, които имат пряката отговорност за конкретната реализация, посочи Първанов. Така след повторната политическа подкрепа на проекта, която явно трябва да послужи за остен за заинтересованите компании от трите държави, които през последната година показаха, че трудно постигат разбирателство.  Сега те трябва да изпипат детайлите по сформирането на проектната компания.

Според Костас Караманлис Бургас-Александруполис не е конкурентен на тръбите през Турция и на трасетата през Босфора, а ще е допълващ в полза на екобаланса на черноморските проливи. В интервю за ИТАР-ТАСС, публикувано преди срещата, гръцкият премиер посочва, че правителствата на България, Русия и Гърция активно са работили през последните 27 месеца за придвижване на проекта и сега е назрял моментът за реализацията му.

Гръцкото издание “Катимерини”, цитирано от БТА, твърди, че руснаците вече са узрели за пренасочване на приоритетите им от проектите през турска територия, за да се избегне контролът на Анкара върху руските и каспийските петролни доставки за Европа. Москва няма интерес от втора Украйна в петролен вариант, пише изданието. То допълва, че евентуално монополизиране на руския нефтен износ от страна на Турция е в противоречие и с гръцките интереси. 

Според бившия български министър на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, сега депутат от Демократи за силна България, страната ни може да направи максимална отстъпка в ново дялово съотношение 70-20-10, което обаче би било национално безотговорно, тъй като през страната ни минава 50 на сто от трасето на бъдещия петролопровод.

Пред БНР Чачев коментира, че искането на Кремъл за пълен контрол върху нефтеното съоръжение е смущаващо защото руската страна иска да осигури пълен контрол върху тръбите, а същевременно без никаква гаранция от нейна страна за нефта, който ще тече в тръбата. Депутатът определи Бургас-Александруполис като регионален проект, за разлика от другия планиран петролопровод през българска, македонска и албанска територия – Бургас-Вльора, който по думите на Чачев е общоовропейски и трябва да се превърне в приоритетен за София. Той ще носи за България  печалба в пъти по-голяма от тази на Бургас-Александруполис.

Проектът предвижда трасето на петролопровода да е дълго 280 километра, а годишния обем на доставките да е 35 млн. тона годишно с възможност за увеличаване на капацитета до 50 млн. тона. Ппървоначалните оценки за необходимите инвестиции са 738 млн. евро. По думите на Богданчиков средствата от 1 млрд. долара не са много за руските компании, които ще участват в проекта.