Нова Антанта

За гарантиране безопасността и благополучието на нашия народ, за осигуряване на дългосрочен и устойчив ръст на руската икономика са нужни силни стратегически съюзници. Главен такъв съюзник могат да станат Съединените щати, с които Русия трябва да сключи политически и военно-отбранителен съюз.

Решението за присъждане на Нобеловата награда за мир на президента Барак Обама развесели мнозина. Същевременно обаче може да се предположи, че на избора в значителна степен е повлияла промяната в характера на руско-американските отношения през деветте месеца на новата американска администрация. Появи се сериозна надежда за позитивно развитие на тези важни за целия свят връзки.

Преди година да се твърди, че руско-американското сближаване е целесъобразно и необходимо, изглеждаше странно и опасно. Днес това твърдение стана съвсем актуално и напълно се вписва в новия мейнстрийм на "презареждането".

Ние обаче бихме искали отново да заострим вниманието върху целта при планирането и осъществяването на това сближаване.

По този въпрос ние се ръководим от принципа на разумния национален егоизъм, тоест, руско-американското сближаване ни интересува дотолкова, доколкото то отговаря на интересите на нашия народ. В тези интереси ние включваме безопасността, благополучието, свободата. Основната цел на тази статия е да се оцени какъв характер на отношенията със САЩ съответства в най-голяма степен на споменатите три народни интереса.

Задължение на руската държава е да гарантира безопасността на гражданите и да съдейства за благополучието и свободата им. Основната тежест в осигуряването на собственото благополучие и свобода трябва все пак да се поеме от самите граждани.

Безопасност

В различните периоди от историята на нашата страна е имало различни, криещи опасност, главни направления.

Южното (куманите) и югоизточното (монголите) са сменени от западното (Полша) и северозападното (Швеция). После отново южно (Турция и Крим). След това отново западното (наполеоновска Европа, Англия, Франция, Германия). В периода 1945-1985 г. опасността за нас идваше практически по всички азимути, включително югоизточния (Китай). С всяка от тези страни сме воювали и, по правило, не веднаж. И само със САЩ не сме воювали никога. Затова пък отношенията на военен съюз имаг дълбока традиция, като се започне от времената на войната за независимост в САЩ и се мине през двете световни войни.

Днес основната зона на нестабилност и главоболия за Русия отново е южното направление. Така се получи, че днес практически всички световни горещи точки се намират до нашите южни граници. Зоната на израелско-арабския конфликт, Кюрдистан, Ирак, Иран, Пакистан, Кашмир, Северна Корея, Ал Каида, "златният полумесец на наркотиците", таджикско-узбекските противоречия, конфликтите около Карабах, на Грузия с Осетия и Абхазия, Китай и Тайван, проблемът с "водния глад" – всичко това е концентрирано в близост до Русия. Напълно възможно е поне някои от тези конфликти да стигнат на наша територия.

Засега в противостоянието на тези заплахи Русия няма стратегически съюзници. И няма да има. Дружбата със страните от Организацията на Договора за колективна безопасност (б.р. организация на бивши съветски републики, в която освен Русия членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан) като по правило е ненадеждна, винаги е много скъпа, а понякога крие опасност от обвързване с техните вътрешни неразбории. Днешна Европа пък е благополучен и затворен в собствените си проблеми свят, защитен от бушуващите страсти чрез рифа Египет-Израел-Турция-Русия.

И само САЩ (а донякъде и техният по-малък партньор – Великобритания) водят активна борба в тези "горещи точки", вършейки понякога (като в Афганистан) тежката работа по обуздаването на ислямския екстремизъм, която съответства и на нашите интереси. Ракетно-ядреното въоръжаване на Иран и Северна Корея също не е в наш интерес. С това е съгласно ръководството на нашата страна, с това се и борят Съединените щати. Победа на талибаните в Афганистан не е в наш интерес. С това е съгласно ръководството на Русия, с това се и борят Съединените щати. Завладяването от радикали на властта в Пакистан с неговия ядрен потенциал не е в наш интерес. Такава е позицията и на нашите ръководители, и с това отново се борят Съединените щати. Масово кръвопролитие в Кюрдистан, разпространението на наркотици от "златния полумесец", изостряне на карабахския конфликт – от предотвратяването на всичко това сме заинтересовани и ние, и САЩ. И ако, например, поредната американска администрация вземе решение за намаляване на активността си в Азия, ние ще останем на южния фронт един на един с тези проблеми без надежден съюзник в тила. Това означава, че е необходим политически и военно-отбранителен съюз със Съединените щати.

Желателно е този съюз да е пряк, а не чрез влизане в НАТО, където ще се наложи да се положат огромни усилия за преодоляване съпротивата на онези, които все едно няма да помогнат да се свърши работата. В случай обаче, че създаването на такъв пряк съюз предизвика неразбиране и съответната съпротива, участието в НАТО пак ще е по-малкото зло.

Неотдавнашните изявления на Медведев и Обама за необходимостта макар и в далечна перспектива да се стремим към безядрен свят очертава съвършено нова перспектива в развитието на нашите отношения. Това оръжие вече 60 години пази човечеството от световни войни. Няма нито един разумен сценарий за използване на това оръжие от която и да било страна, при който изгодата от размяна на удари да надвишава изгодите от ненападението.

Следователно отказът от това оръжие, или поне движението към такъв отказ, изисква формирането на принципно нови съюзнически отношения между най-силните във военно отношение страни в света. Кога и дали тази работа ще се увенчае с успех, един бог знае. Но дори само, за да бъде започната, отношенията между Русия и САЩ трябва да бъдат сериозно подобрени.

Цел на тези отношения ще бъде съвместната работа за прекратяване разпространението на оръжия за масово унищожение, постепена ликвидация на ракетно-ядрения потенциал отначало на страни като Северна Корея и Израел (ако го има), след това на китай, Пакистан, Индия, Франция, Великобритания и след това – на Русия и САЩ.

Преговорите за ограничаване и съкращаване на въоръженията на Русия и САЩ протичат успешно, но съществуват предели на съкращенията на нашите ракетно-ядрени потенциали, свързани с асиметрията във военно-промишлените потенциали. Достатъчно е да се сравни населението на Русия и НАТО (съотношение 1:6.5) и техния  БВП (съотношение 1:14). Да се влезе в конфронтация при тези условия означава да се подложиш на военна заплаха без надежда за успех и да обречеш Русия на погубване на материални ресурси, остро необходими за решаването на социално-икономическите проблеми, и, най-важното, без каквито и да било ползи. Следователно, за да не доведе съкращаването на ракетно-ядрения потенциал на Русия до понижаване на сигурността на нашия народ, е необходим политически и военно-отбранителен съюз със Съединените щати.

Освен всичко друго съюзът с Америка е възможност да се съсредоточат сили и средства за модернизация на нашите въоръжени сили и за подготовката им за най-вероятния тип противопоставяне в направленията, от които заплахата е най-голяма.

Благополучие и свобода

Осъзнаването на необходимостта от модернизация на руската икономика, от преминаването ѝ към високотехнологичен и иновационен характер стана един от най-очевидните резултати от развитието на кризата в Русия. Нужно ни е да осъществим масово обновяване на основните производствени фондове и да достигнем качествено ново ниво на развитие на човешкия капитал. Без съвременни технологии преминаването към ново, постиндустриално качество може въобще и да не се състои. Нужни са ни съвременните тахнологии и капиталите на чуждестранните инвеститори.

Световният опит показва, че модернизацията на една страна, преодоляването на нейната технологическа, инфраструктурна, институционална изостаналост е невъзможно в режим на изолация. Всяка затвореност подрива устоите на технологическото обновяване.

И в Русия на Петър първи, и в Япония, и в Испания след Франко, и в днешен Китай – навсякъде модернизацията е съпроводена с нарастване на откритостта и понижаване нивото на конфронтация. Да се направи това е възможно само при радикално подобряване на отношенията със северноатлантическата цивилизация на високите технологии начело със САЩ.

Вървейки по този път, ние ще се окажем в благоприятна за модернизация среда, но наше задължение е да успеем да се възползваме от тази среда. Този избор изглежда още по-целесъобразен, като се има предвид, че не е далеч времето, когато ролята на въглеводородите в световния търговски баланс ще започне бързо да се съкращава. И ако Русия не се окаже всестранно подготвена за такъв завой на събитията, стагнацията на нейната икономика изглежда неизбежна. Специалистите оценяват оставащия до края на нефтогазовата епоха период на 25-30 години, тъй че време почти не ни е останало. Или след 25 години ще бъдем страна с развита икономика от западен тип, или нашият народ ще потъне в нищета, която неизбежно ще доведе до разпадане на държавата.

Политическият и военно-отбранителен съюз със Съединените щати е крайно важен за осигуряване на дългосрочен и устойчив ръст на благополучието на нашия народ.

А имат ли нужда Съединените щати от съюз с Русия?

Днес по този въпрос в САЩ се води активна полемика. Разбирането за провала на идеята за еднополярния свят заставя американските елити да търсят разнообразни, съответстващи на интересите на САЩ, политически конфигурации. Русия е способна да предложи доста конструктивни решения и инициативи.

Нито един от най-важните въпроси на сигурността на САЩ – неразпространението на ракетно-ядреното оръжие, борбата с тероризма, Ирак, Афганистан, близкоизточното регулиране, енергийната сигурност, наркотрафикът и т.н. – не може да бъде решен без сътрудничество с Русия.

Заключение

Еднополюсната система, която доминира Америка, вече не съществува. Но и многополярността представлява за Русия, както и за целия свят, не стратегическа победа, а ново стратегическо предизвикателство: тя носи в себе си и много рискове. За гарантиране на сигурността и благополучието на нашия народ са необходими силни съюзници. След като илюзията за еднополюсния свят, в който една велика държава, Съединените щати, може да определя течението на международните събития, се разсее окончателно, ще се окажем пред реалността на хаоса.

Русия е заинтересована да се присъедини към общността на страните с демократична политическа система, уважение на човешките права и свободно предприемачество, непредубедено правосъдие. Ключова стъпка към такова обединение на демокрациите ще стане политическият и военно-отбранителен съюз със Съединените щати.

Такъв съюз може да бъде наречен "нова Антанта" или "Арктически съюз" (като се има предвид нарастващият интерес към Арктика).

Разббира се, между обществените, политическите, дипломатическите и военните елити и на двете страни съществуват дълбоко вкоренено недоверие. Наследството на "Студената война" е живо, пък и периодът след нейния край съвсем не способстваше за взаимното разбиране.

Затова днес е крайно важно да се започне разсейването на съществуващите предубеждения и у двете страни. 90 % от тези предубеждения имат фантомен характер и представляват закрепени едва ли не на подсъзнателно ниво фобии, които вече нямат фактическо основание.

И в кризисни периоди, такива като през август миналата година, и в по-спокойно време контактите между представители на науката, бизнеса, културата на двете страни бяха явно недостатъчни, не само за да балансират влиянието на "ястребите" (които днес са особено забележими в медиите), но и за да променят психологическия фон на междудържавните отношения.

Най-разумно е още днес да се започна придвижване един към друг не само между правителствата, но и между обществеността в двете страни.