Нова бронирана машина ще дефилира на Гергьовския парад

Една от най-новите придобивки на армията - бронираната машина М1117, закупена от американската фирма "Текстрон Марин & Ленд", ще бъде показана за първи път на парада по случай Гергьовден, наречен още денят на Св. Георги Победоносец и празник на Българската армия.

Машината е единствената, която бе доставена в България. Другите шест бронетранспортьора по договора, който е на стойност 14 млн. лева, бяха доставени в Кабул, където ще се използват от контингента ни в Афганистан.

Първи на парада ще прелети хеликоптер Ми-17 с националното знаме. Ще участват общо 15 самолета и вертолета, между които изтребител Миг-29, самолети "Пилатус" и Су-25 и вертолети Ми-17, Ми-24 и "Кугър".

В парада ще бъдат представени и около 45 единици бронирана, верижна и колесна техника. През площад "Александър Първи" ще преминат танкове Т-72, верижни машини БМП-1, БМП-23 и други. Парадът ще се води от командващия Сухопътни войски ген. Иван Добрев.

От вторник до 6 май самолети и вертолети започват тренировки за парада и ще прелитат над центъра на столицата между 10.00 – 11.30 часа и между 14.00 – 15.00 часа.

Гергьовден започва да се чества още със създаването на Българската армия. С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника. В началото празникът се отбелязва скромно с панихиди в гарнизоните.

До 1919 г. България има два военни празника – 6 май - Ден на храбростта, и 27 ноември – денят, когато през 1885 г. българите разбиват сръбските войски при Сливница.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.

През 20-те години двата войнски празника се обединяват с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

От 1931 до 1933 година празникът е честван в София на така наречения "Площад на победите" в днешния квартал "Лагера". След това церемонията се провежда на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски".

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г., тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явления.

Като празник на Българската армия Гергьовден е честван до 1953 г. Оттогава до 1991 г. празник на армията е 23 септември - датата, на която се отбелязва началото на Септемврийското въстание от 1923 г.

След промените от 1989 година за Ден на Българската армията е обявен 23 август - началото на Шипченската епопея. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 г. и 1992 г. От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На този Гергьовден е проведен и първият военен парад в историята на най-нова България. В него обаче участват само армейски блокове. Едва през 2001 г. в Гергьовския парад е включена и бойна техника.