Нова осигуровка вместо намаление на досегашните

Парламентът одобри на първо четене законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Проектът е внесен от Йордан Нихризов от ОДС, а при гласуването бе подкрепен от ОДС, БСП и независими депутати. Управляващото мнозинство се въздържа.

Законът има относително прост замисъл: всички работодатели плащат 0,5% вноска от начислените трудови възнаграждения във фонд, който ще изплаща до три месечни заплати на работниците, ако и когато за работодателя се открие производство по несъстоятелност.

Незабавният ефект от приемането на такъв закон също е ясен - допълнително облагане на (формалното) наемане на труд. След като правителството не изпълни обещанията на г-жа Шулева и г-н Христосков, дадени по повод въвеждането на минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори, и запази общата осигурителна тежест непроменена, сега опозицията се съюзи и добави нова осигуровка. За спазващите закона работодатели остава изборът да загубят допълнително конкурентност заради по-високите разходи, или да търсят механизми за укриване на разходите за труд.

От друга страна, подобни фондове (като например за безработица или майчинство) само привидно имат характер на осигурителни или застрахователни. За здравомислещите хора е ясно, че фалитът на едно предприятие не е случайно събитие, срещу което да се "застраховаме", точно както и раждането на дете не е случайно събитие. В България оперират чужди компании, които имат кредитен рейтинг многократно по-висок от този на българското правителство, и едва ли може да се очаква те да фалират и оставят неразплатени заплати на служителите си. Въпреки това, те ще плащат наравно с всички останали. Изобщо, подобно изравняване наказва успешните и благоразумните предприемачи за сметка на тези, които управляват лошо бизнеса си и поемат твърде много риск.

Политическото действие на СДС по инициирането на подобен закон продължава да всява недоумение за естеството и принципите на тази партия. В реториката на "дясното" или "консервативното" обикновено се говори за лична отговорност, стимулиране на благоразумието, избор и т.н. С други думи, всеки работник би трябвало да поеме отговорността за собственото си бъдеще, като преценява внимателно дали работодателят му е надежден платец, или е фирма-еднодневка. А когато подобна преценка е трудна, същият този работник може и би трябвало сам да спестява пари за "черни дни", ако му се наложи да чака приключването на процедурата по несъстоятелност.

Такъв закон вероятно трябва да се разглежда като търсене на решения "извън съда" при търговското правораздаване. Имайки предвид бавните процедури по несъстоятелност, това е обяснимо. Но ако следваме тази логика, защо да не се направи и фонд, който да гарантира вземанията на доставчиците или на банките? Така работодателите могат да плащат вноски "а ла пълно автокаско", които да покрива всички вземания, и изобщо да премахнем несъстоятелността по търговския закон.

Но явно лобито на банкерите и предприемачите е по-слабо от това на КНСБ, чиито експерти са писали проекта.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?