Нова система ще записва движението на корабите по река Дунав

Произшествията по река Дунав ще могат да се разследват на базата на записите от речно-информационната система, която по план трябва да заработи напълно през 2009 година, съобщи директорът на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав (АППД) Георги Георгиев.

Движението на корабите ще бъде наблюдавано и записвано по всяко време на денонощието, а информацията за състоянието на плавателния път и пристанищата в родния участък по реката ще се обновяват непрекъснато. Всички записани данни от движението на корабите по реката ще се съхраняват от агенция “Морска администрация” към транспортното ведомство.

От оперативна програма (ОП) “Транспорт” са планирани 15 млн. евро, за да се завърши работата по внедряването на речно-информационната система (РИС) по Дунав. Румънската администрация работи паралелно с българската за едновременно въвеждане на информационната система, която да покрие целия участък.

Въвеждането на електронната информационна система не е част от изискванията в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС), но повечето европейски държави, през които минават вътрешно-водните пътища на Европа като Австрия, Германия и Холандия са я въвели. Австрийците искат задължително корабите, които преминават през тяхна територия, да са оборудвани с устройства, които да им позволяват ползването на електронната информационна система, поясни Георги Георгиев. Останалите страни, които не са част от ЕС, но се намират на река Дунав или флотилията им ползва реката, като Сърбия и Украйна, също работят по въвеждането на РИС по Дунав.

Новата речно-информационна система ще осигури много по-добри условия за корабоплаване, защото ще подава пълната информация към корабите – какви са условията за плаване във всеки участък от реката и какви са капацитетите за обработка на товари в българските речни пристанища. По този начин системата ще може да предотврати инциденти при сериозно понижаване или повишаване на водите на реката.

На този етап ползването на информационната система е безплатно за корабособствениците. Държавите, през които минават вътрешно-водните пътища на Европа, от които Дунав е част, не са единни в мнението си дали системата трябва да остане безплатна или ще се въведе такса за ползването ѝ, коментира директорът на АППД. Но след въвеждането ѝ в българо-румънския участък от реката тя ще е задължителна за ползване от всички кораби и те ще трябва да се снабдят с устройства за приемане на сигнала.Георги Георгиев уточни, че в задълженията на агенцията за поддържане на плавателния път е да създаде електронна навигационна карта за българската част от реката. Първата версия на картата е готова и в момента се тества. Тя обхваща участъка на реката от пристанище Сомовит (км 608) до пристанище Силистра (км 375). За участъка от устието на река Тимок до пристанище Сомовит електронната карта се разработва от румънската страна.

При разработването на електронната карта са ползвани съществуващи топографски карти, като най-важната задача е била да се сравнят изработените до момента български и румънски карти на реката, коментира Георгиев. Той уточни, че практиката в останалите държави по отношение на ЕНК показва, че след изработването на първата версия започва разширяването и обновяването ѝ с нови данни.

Обектите по реката са твърде динамични, обстановката в критичните участъци по реката в период, когато водите са ниски, се променя веднъж седмично, каза директорът на АППД. Информацията от Електронните навигационни карти ще може да се ползва безплатно от сайта на агенцията. Данните от електронните карти на реката ще бъдат изпращани в контролния център на речно-информационната система, който се управлява от държавната агенция “Морска администрация” към Министерството на транспорта.

Решено е контролният център на РИС да е в Русе. Средствата от ОП “Транспорт” ще се използват за изграждане на УКВ-станции по българския бряг на реката, които да разпространяват сигнала ИАЛА –сигнал за навигация до корабите. “Морска администрация” вече е определила местата, на които ще се изградят станциите, така че сигналът с тези на отсрещната румънска страна да покрива плътно целия участък от река Дунав.

През 2008 година Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав ще завърши работата си по изграждане на референтна DGNSS станция, чийто сигнал ще се приема от станциите по брега на реката. Определено е мястото на станцията – в село Обретеник, община Борово, Русенска област. При определянето на местоположението са взети под внимание и съществуващите подобни станции в Каварна и Асеновград. Сигналът, който ще се излъчва от станцията, ще се включи в международната мрежа на изградени подобни станции в България, Румъния и останалите придунавски държави. Румънската станция е разположена в Бекет.

Проектът е включен за финансиране по секторната оперативна програма “Транспорт”, като одобрената от Брюксел сума е в размер на 3.85 млн. евро. Фунционирането на референтната станция ще повиши безопасността на корабоплаването, защото ще увеличи сериозно точността на позициониране на корабите по Дунав, коментираха експертите от АППД.

Голямата част от европейските пари, планирани за подобряване на корабоплаването в българския участък по реката – 138 млн.евро са заделени за издълбаване на коритото на реката между километрите 530-520 при остров Батин и километрите от 576 до 560 при остров Белене. При понижаване на нивото на реката в тези участъци винаги се образуват прагове, които не позволяват на товарните кораби да преминат и се налага изчакване докато се вдигне нивото на реката. По план удълбочаването на реката трябва да се извърши през следващите пет години.