Новата НАТО

Първият случай в историята, когато НАТО задейства клаузата си за колективна отбрана при нападение отвън срещу една негова страна членка, изглежда по-различно, отколкото са си го представяли учредителите на алианса през 1949 година. Нападната отвън страна са САЩ, а не някоя европейска държава или цяла Европа, и врагът не е държава, а трудно поддаваща се на определяне терористична групировка с неясна дислокация, чиито командни централи са може би не само в Афганистан.

САЩ описаха пред своите съюзници терористичната мрежа по фрагментите от нея, които до този момент им бяха станали известни, и издействаха един вид решение за действие в "резерв". Това ще рече: Не е сигурно дали или от кого точно в Европа ще бъде поискана военна помощ. "Резервът" има и друга причина - ако САЩ в най-близко време нанесат прицелен удар, ответни удари от неизвестен вид могат да се очакват на различни места по света. Възможно е конфликтът да се разрасне и броят на горещите точки действително да изисква акция на целия Алианс.

Задействането на клаузата за колективна отбрана не означава автоматически състояние на война. Съгласно договора за Северноатлантическия съюз, всяка страна членка, която евентуално бъде помолена за помощ, сама трябва да реши дали ще участва във военни действия.

Великобритания още преди решението от Брюксел застана като "първи съюзник" до САЩ. В потеглилия експедиционен корпус Великобритания е представена с трите си вида въоръжени сили. Тони Блеър играе ръководна роля сред европейските съюзници. Неговата реч пред конференцията на лейбъристите беше един вид атлантическа харта на борбата срещу международния тероризъм. Старата коалиция на морските държави отново е на крак.

Но нещата не могат да свършат дотук. НАТО като цяло трябва да стане нова общност на действието и да се докаже като съюз, който е в състояние да дава продължителен гъвкав отговор на новите предизвикателства. По произход НАТО е продукт на студената война и бе създадена, за да отбранява една географски ограничена територия.

През 1991 г. и най-късно от 1994 г., когато от територията на обединена Германия се изтегли и последният войник от войските на бившия Съветски съюз, тази мисия на алианса приключи. След като за разочарование на всички войната се върна отново в Европа на Балканите, Алиансът се наложи да стане въоръжена сила за миротворчески действия извън договорната му територия. Едва адаптирал се към тази промяна, налага се в кратък срок неговата роля да се промени за трети път.

Войната с тероризма изисква нова стратегия със стегнати мотивирани въоръжени сили, способни да атакуват един действащ в целия свят враг в неговата мрежа от трудно достъпни бази и да го унищожават на място. Решени ли са европейските държавите от НАТО на това? Готови ли са наистина за разходите и жертвите, които то ще изисква.

В преамбюла на учредителния договор за НАТО от 1949 г., на който се обръща малко внимание, се казва, че съюзниците са решени "да гарантират свободата, общото наследство и цивилизацията на техните народи, основаващи се на принципите на демокрацията, на индивида и върховенството на правото".

Съюзът трябва да се разбира именно от тази негова основа . Новата НАТО е алианс на глобалното действие. Планираната Европейска отбранителна инициатива със собствени щабове, въоръжени сили и преференции, тази нежна алтернатива на доминираната от САЩ НАТО , трябва да се преосмисли. Силите на страните членки трябва да са равностойни по подготовка и въоръжение, за да може всяка страна да помага на друга навсякъде, където това е необходимо. Много скоро може да стане така, че САЩ да повикат съюзниците от "резерва". Войната с терористите не търпи хроми и колебливи. Тъй като тя може да избухне навсякъде, нужно е всички партньори от НАТО да бъдат напълно готови за нея.