Новата роля на НАТО

След 11 септември НАТО изпадна в нещо като екзистенциална криза.

Съединените щати избраха да водят войната предимно сами, а не чрез НАТО или заедно с европейските си съюзници. Някои представители на администрацията на Джордж Буш почти не се стараят да крият пренебрежението си към съюза.
Неминуемото разширяване на НАТО - до седем централноевропейски страни ще бъдат поканени за членове през ноември - ще намали военното сцепление в организацията. А сключеното наскоро споразумение за създаване на съвет НАТО-Русия възроди усещането, че алиансът се превръща повече в политическа организация, отколкото в сериозен военен блок.

Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън бе призовал НАТО да разработи новата си роля в борбата с тероризма. Но такава борба изисква разменяне на разузнавателна информация между минимален брой страни, голяма секретност и способност за бързи действия. Трудно е да си представим, че има по-неподходяща организация от НАТО - със всичките си заслуги, но и със своята голяма и понякога издишаща многонационална бюрокрация - за водене на война с тероризма.

Така че какво да прави НАТО?

Тя трябва да бъде форум за северноамериканци, европейци и руснаци, на който да се обсъждат например въпроси като разпространението на ядрени оръжия, противоракетната отбрана, Балканите или модернизирането на руските въоръжени сили. Не съществува друга организация, която да държи САЩ пряко обвързани с европейските въпроси. И няма друга организация, която да е толкова подходяща да ангажира елита на руските сили за сигурност. В по-далечна перспектива, ако Русия стане още повече прозападна и ако общата политика на Европейския съюз в сферата на международните отношения и сигурността стане още по-солидна, политическата структура на НАТО вероятно ще се oпре на три стълба: САЩ, ЕС и Русия.

Но НАТО трябва да запази своята военна структура, за да насърчи "вътрешната координираност" между въоръжените сили на членовете на НАТО и на партньорите - те трябва по-лесно да работят съвместно, независимо дали извършват мироопазващи, или бойни операции. Постиженията на НАТО в тази област са далеч от желаното. Разностранни коалиции като оглавяваната от САЩ по време на войната в Персийския залив през 1991 г. или европейската мироопазваща мисия в Кабул през 2002 г. - въпреки че не бяха мисии на НАТО - нямаше да бъдат толкова успешни, ако пактът не бе създал навика за съвместни действия.

НАТО се нуждае от военна структура по три причини.

Първо, все още има нужда от такъв умел и опитен "доставчик" на мироопазващи операции. Скоро ЕС може да поеме командването на мисията в Македония и за дълъг период - командването на мисията в Босна. Но ситуацията в Косово все още изисква намесата на НАТО и по-специално присъствието на САЩ.

Второ, намиращата се в ембрионално развитие Европейска политика по сигурността и отбраната /ЕПСО/ ще постигне много малко без практическата подкрепа на военната организация на НАТО. Почти всяка бъдеща военна мисия на ЕС ще трябва да разчита на НАТО, напр. в изработването на експертизи, необходими за военното планиране. Някои коментатори съзират конкуренция между споменатата ЕПСО и НАТО. Вярно е обратното: те или ще се удавят заедно, или ще плуват заедно. Ако европейците успеят да увеличат своя военен потенциал, това ще е добре за НАТО и за ЕПСО. Ако не успеят, и двете ще пострадат.

Трето, НАТО трябва да разработи своя нова военна роля, да осигури ударна мощ на европейските армии, които да могат да се сражават рамо до рамо с американците в конфликт с висока интензивност като този в Афганистан. Целта е да бъдат насърчени командванията в САЩ да приемат европейски предложения за помощ. Вероятно американците ще са по-склонни да правят това, ако такива сили - напр. бомбардировачи и елитни части - са образувани в рамките на НАТО, а не в резултат на преки контакти между правителствата. На практика едва няколко европейски страни могат да представят такава ударна мощ и тази цел няма да бъде постигната ако военните бюджети не нараснат значително.

Единен пазар на отбарнителни технологии

Отделно от своята политическа и военна роля НАТО трябва да направи повече от стореното досега за създаването на единен пазар на въоръжения и отбранителни технологии. Водещите отбранителни компании от двета страни на Атлантическия океан осъзнават, че отбранителната промишленост е дългосрочна тенденция за трансатлантическите съюзи.

Ако НАТО съумее да установи общи правила за контрол върху износа и за трансфер на технологии, вероятно съюзниците биха изпитвали по-голямо взаимно доверие и биха отворили пазарите си. И тъй като Русия се сближава с алианса и постепенно печели доверието на правителствата от НАТО, някои руски отбранителни фирми ще могат да се кооперират с европейски и американски. Общият оръжеен пазар би облекчил въоръжените сили на НАТО в използването на единна екипировка, което ще направи съвместните действия по-ефективни.

---------------------
* Авторът е директор на Центъра за европейска реформа

По БТА