Новите членове на НАТО ще са седем

Те ще бъдат седем. Седем нови държави ще бъдат поканени на срещата на върха на НАТО през ноември да се присъединят към съюза, стига да не се случи политическо земетресение в някоя от столиците. Никой не цитира имена, а чешкият премиер Милош Земан дори се шегува, че идентифицирането им наподобява сюжет на "добър полицейски роман". Но след срещата в Букурещ на правителствените ръководители на страните кандидатки вече няма никакво съмнение.

На 21 и 22 ноември в Прага деветнайсетте държави от НАТО би трябвало да поканят официално България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. В чакалнята ще останат само Албания и Македония, към които ще се присъедини и Хърватска.

Официалният тон естествено е по-предпазлив. Според генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън в Прага ще има "от една до девет покани". Американският заместник-държавен секретар Робърт Армитидж желае "възможно най-солидното разширяване" и очаква, без да споменава цифри, да бъде дадена зелена светлина "на всички страни - от Балтика до Черно море и Адриатика, които спечелят квалификациите". Освен това, уверява той от името на Съединените щати, които ще имат последната дума, никоя страна няма да бъде изключена заради географски, исторически причини или мнението на външна сила. Иначе казано Русия няма да има правото на вето.

За една година ситуацията коренно се промени. Миналата година по същото време се правеха всякакви спекулации. Една балтийска страна или три. Какво да мислим за България или Румъния, които обективно погледнато изостават?
Терористичните нападения на 11 септември измениха раздаването на картите. Настъпи обрат, посочва словашкият премиер Анез Дърновшек. Присъединяването на Владимир Путин към общата кауза срещу тероризма прави възможно това, което преди изглеждаше утопия. НАТО и Русия започнаха трудни, но по-меки по тон преговори за изграждане на качествено нови отношения. А Робърт Армитидж, чиято страна надменно подмина предложенията на алианса да участва в афганистанската кампания, е съгласен, че "съюзниците никога не са достатъчно".

Ала все още остават някои елементи на несигурност. Те не се отнасят за Словения, която може да смята приемането си за свършен факт. Решен е и въпросът с трите балтийски страни, които ще бъдат приети заедно. Дори навремето, когато съществуваха колебания за това и страховитото "нет" на Кремъл заплашваше добрите отношения на Русия със страни като Германия, нямаше никакъв смисъл съюзът да се излага три пъти на гнева на Москва, вместо да я накара наведнъж да глътне трижди по-горчиво хапче.

Около Словакия съществуват проблеми. Те не са свързани с настоящата ѝ политическа конфигурация. Но посланикът на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс предупреди, че ще се появи сериозна спънка, ако бившият премиер, националистът Владимир Мечиар се върне на власт след изборите през септември.

Случаят с Румъния и България също не е съвсем уреден. Те напредват по-бързо в реформите от балтийските си посестрими, защото са тръгнали по-отдалеч. След едно изгубено десетилетие София и Букурещ форсират, за да наваксат. Но икономиката им е още много изостанала, а корупцията е навсякъде.

В Букурещ в понеделник и вторник двамата премиери Адриан Нъстасе и Симеон Сакскобургготски защитиха своята кауза. Разширяването, каза българинът, ще създаде в Югоизточна Европа демократичен щит в борбата срещу тероризма. "Ние сме де факто съюзници", изтъкна румънецът. Много от членките на НАТО ги уверяват в своята подкрепа. Ръководителят на турското правителство Бюлент Еджевит подчерта необходимостта от югоизточно направление в разширяването. Неговият колега Костас Симитис настоя за "географско равновесие". Франция и Испания поддържат румънско-българските тези.

Макар никой да не го казва, в подкрепа на кандидатурите на Букурещ и София е фактът, че тяхното присъединяване към Европейския съюз не стои на дневен ред като това на останалите източноевропейски кандидати, които се готвят да влязат в ЕС през 2004 г. Трудно е да допуснем, че те ще бъдат изправени пред двоен отказ, който може да подтикне румънската и българската общественост да се усъмнят в необходимостта от болезненото сближаване със Запада.

Но все пак това не е съвсем изключено. Румънският президент Йон Илиеску се презастрахова от евентуален неуспех. "Каквото и решение да бъде взето в Прага, ние знаем че сме на верния път", заяви той. Същата песен прозвуча и от страна на албанците, чийто премиер Пандели Майко посочи, че след Прага присъединяването е само въпрос на време.

С една дума всички искат да влязат, и колкото по-рано - толкова по-добре. Ни най-малко съмнение не пролича в Букурещ, където всички високо хвалеха заслугите на НАТО. Според словака Микулаш Дзуринда организацията е запазила притегателната си сила. Без нея, обяснява латвиецът Андрис Берзинш "Милошевич нямаше да бъде в Хага". Всеки един от кандидатите, се подчертава в общата декларация на срещата в Букурещ, ще заздрави основите на НАТО и способността ѝ да се изправи срещу новите предизвикателства.

Един обикновен гост на срещата, Тиери дьо Монбриал от института Ифри, трябваше да обясни, че съюзът "в известна степен се маргинализира" и се превръща в "политически клуб". Думите му обаче бяха решително оспорени от представителите на страните членки и на кандидатите, присъстващи на тази "политически коректна" среща на върха.