Новият кабинет на Буш - стъпка към повече хармония и контрол

Президентът Джордж Буш инструктира новия си екип по сигурността да сложи край на сегашните конфликти между Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ. Буш възнамерява да разшири личния си контрол над разузнавателните агенции, които подозира във възпрепятстване на външнополитическите му цели, твърдят настоящи и бивши представители на администрацията.

Пианистката Райс в концертн
оизпълнение с Йо Йо Ма

Един от тях заяви, че Буш е решил още преди месеци да не се опитва да задържи държавния секретар Колин Пауъл, който обяви преди много време, че планира да се оттегли. Близък до Пауъл представител разкри, че първият дипломат е щял да остане на поста си, ако това е било поискано от него. Но това не е станало.

Така, на съветничката на президента по въпросите на националната сигурност Кондълиза Райс, която каза на Буш, че иска да запази поста си и през втория му мандат, набързо ѝ бе предложено да оглави Държавния департамент. А Райс бе заявила миналата година пред приятели, че тази длъжност не пасва на понякога буйния ѝ темперамент.

"Тя проявяваше интерес към Пентагона. Президентът обаче не поиска да смени конете си в разгара на война", заяви току-що напуснал администрацията служител по сигурността.

Същността на ходовете на Буш е да напълни ключовите министерства с хора, на които е разчитал до този момент в Овалния кабинет, и които познават начина му на мислене. "Това е различно правителство - то представлява истинска "кухня"", каза служител, който вече на работи в Белия дом, но често има работа там.

Една от загадките обаче е дали тази реорганизация предвещава промяна в подхода, особено по отношение на американската дипломация. Някои виждат в оставката на Пауъл поемане на още по-голяма роля от страна на консерваторите, близки до вицепрезидента Дик Чейни.

Но някои представители, които познават добре Райс, не очакват тя да възприеме твърдолинейна позиция на ястреб, когато поеме новия си пост. "Това няма да се отрази много добре на "идеолозите", заяви един от тях, намеквайки за служителите във вицепрезидентския кабинет, които са открито скептични по отношение на възможността за мирни решения на кризите с ядрените програми на Иран и Северна Корея.

Според официални представители, чули коментари на Буш пред Райс, той е привел доводи, че силната им лична връзка ще убеди и съюзници, и враждебни държави, като Иран и Северна Корея, че тя говори направо от името на президента и може да се споразумява от негово име.

"Това е нещо, което Пауъл никога не би могъл да направи", заяви бивш служител, близък до Райс. "Може светът да харесваше да преговаря с Колин, ние също, но никога не бе ясно дали той говори от името на президента. Той го знаеше и те го знаеха."

Кратката реч на Райс, с която тя прие номинирането си, не подсказа какъв курс възнамерява да възприеме тя, ако бъде очаквано утвърдена начело на Държавния департамент. Няколко представители съобщиха обаче, че Райс споделила през миналите дни, че ще се възползва от възможността, създадена от смъртта на палестинския лидер Ясер Арафат.

Скоро след изборите, тя нареди на двама високопоставени представили, Елиът Ейбрамс и Даниъл Фрийд, да се срещнат с европейски пратеници във Вашингтон, за да поискат от тях да засилят ролята си в израелско-палестинските преговори, да предупредят европейците да не настояват за прилагане на любимите си идеи, и да се опитат да получат подкрепата им за плана на израелския премиер Ариел Шарон за едностранно изтегляне от ивицата Газа.

"Ние изтълкувахме този ход като пренебрегване на Държавния департамент и заемане на Белия дом с Близкия изток", заяви дипломат, присъствал на една от тези срещи, преди Райс да бъде номинирана за държавен секретар. Други дипломати сега се чудят дали нейното ангажиране е било признак, че тя отдавна е знаела, че ще застане начело на американската дипломация.

Според представители на администрацията е възможно Райс да имитира отношенията на едновременен президентски довереник и първи дипломат, които бившият държавен секретар Джеймс Бейкър поддържаше с първия президент Буш. Друг отличителен белег на Бейкър обаче бе фактът, че той разчиташе на тесен кръг от съветници в собствения си кабинет, а не на легионите от редови служители на Държавния департамент, работещи в останалата част на сградата. А такъв метод на работа няма да бъде възприет добре във външното министерство.

Широкомащабна миграция от Съвета за национална сигурност към Държавния департамент би отбелязала преход между тези институции, невиждан от времето, когато Хенри Кисинджър имаше контрол и над двете преди три десетилетия. Тя би поставила външното министерство под още по-близко наблюдение от страна на верни на Белия дом хора. Няколко служители обявиха, че Буш цели именно това.

Раздаването на ключови постове в правителството на доверени хора започна с номинирането на юридическия съветник на Белия дом Алберто Гонсалес за министър на правосъдието. Този процес набра скорост с номинирането на Райс и предлагането на досегашния ѝ заместник Стивън Хадли за съветник на президента по въпросите на националната сигурност. Ролята на заемащия тази длъжност е да решава конфликтите между правителствените агенции.

Маргарет Спелингс, главната съветничка на президента по политиката в областта на образованието и социалните въпроси, бе предложена за министър на образованието.

Този подход обаче запазва поста на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, твърд "ястреб", който често влизаше в конфликти с Райс. Най-голямо внимание заслужава фактът, че тя взе под свой контрол окупацията на Ирак, създавайки Групата за стабилизиране на Ирак. Помощниците ѝ не крият мнението на Райс, че Ръмсфелд не е отделил достатъчно внимание на планирането и не е предвидил необходимите ресурси, за да постигне окупацията успех.

Отношенията им се влошиха, след като изтезанията на арестанти в затвора Абу Граиб от американски войници станаха общоизвестни. Според близки до Райс служители, тя е предупредила Ръмсфелд да се фокусира лично върху решаването на този въпрос, а той често изпращал свои подчинени на срещи във връзка със скандала.

Нямат край спекулациите и дали шефът на Пентагона ще поддържа с Райс отношения, подобни на тези с Пауъл, а именно на постоянни кавги. Ръмсфелд се опита завчера да опровергае това предположение, казвайки: "Ние сме приятели дълго преди тази администрация."

"Тя е уникален талант", похвали още Райс министърът на отбраната. "Тя е опитна, повече от блестяща и е в страхотни отношения с президента, факт, който има много ценно значение".

Шефът на Пентагона обаче изтъкна, че търканията между двамата ще бъдат неизбежни и "това е задачата, отговорността, дългът на хората, които участват в този процес по обезпечаване на националната сигурност, да се уверят, че въпросите са повдигнати и обсъдени." Според Ръмсфелд този метод е работил много добре при сегашната администрация.

Близки до Райс служители очакват в бъдеще да има по-малко на брой и по-малко разгорещени спорове между двамата, отчасти защото министърът на отбраната ще бъде по-бдителен по отношение на новата си колежка в правителството и нейните отношения с президента.

Има опасения, че администрацията, която изглежда сякаш е в състояние на постоянни задкулисни разногласия, може да приключи мандата си, без да си е свършила работата. Лорънс Игълбъргър, държавен секретар по времето на Джордж Буш-баща, бе заявил в началото на седмицата, че не вярва държавен секретар да стане някой, който е прекарал последните четири години в Белия дом близо до президента. Напрежението между Белия дом, Държавния департамент и Националния съвет по сигурността не е случайно, изтъкна той.

Чистката на някои високопоставени служители на ЦРУ може да сложи край на разногласията по отношение на разузнавателните данни - положение, която доведе до погрешното заключение на администрацията, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, отбелязват други представители.

Служители в Държавния департамент заявиха, че не личностите, а самите събития ще накарат администрацията през втория ѝ мандат да избере дипломатически подходи към Иран и Северна Корея. Те правят тази прогноза, въпреки че някои консерватори подстрекават към конфронтация с двете страни заради ядрените им програми.

Поради липсата на алтернативи, съветниците на Буш, сега се чувстват принудени да приемат както искането на европейците за диалог с Техеран - подход, който неведнъж отхвърляха с презрение, така и искането на Южна Корея и Китай за политически курс, който предлага повече стимули на Пхенян.

*По БТА

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?