Новият клуб НАТО

Ако искате да получите осезаема представа за това колко напред са САЩ пред повечето от съюзниците си, да не говорим за враговете, прочетете очарователната статия в ноемврийския брой на Атлантик мантли от Марк Баудън за американската въздушна война в Афганистан. Има една сцена, която наистина обобощава всичко. В нея един американски изтребител F-15 получава заповед да удари конвой от камиони на талибаните. Вторият пилот-мерач е жена. Авторът, който разполагал със запис на разговорите на екипажа, описва как тя засича конвоя и насочва със системата за лазерно управление 500-килограмова бомба към водещия камион. И когато конвоят се изпарява, крещи надолу към талибаните /сякаш биха могли да я чуят от 20 000 фута височина/: "Току-що бяхте убити от едно момиче!"

Мислех си за тази сцена, наблюдавайки подготовката за срещата за високо равнище на НАТО в Прага, която ще увеличи броя на страните-членки от 19 на 26, прибавяйки Латвия, Литва, Естония, България, Словакия, Словения и Румъния. Чудя се колко жени-пилоти имат латвийците? Всъщност, колко ли жени-пилоти има в Дания и Испания? Подозирам, че нула. И това е главната причина, поради която вече не възразявам срещу разширяването на НАТО.

Защото, както вече видяхме през афганистанската война, повечето страни от НАТО толкова са изостанали от САЩ в разходите за отбраната и модернизацията на въоръжените сили, че в действителност не могат повече да воюват наравно с нас. Така че, защо не? - Хайде да поканим всички!

"НАТО вече е клуб НАТО", твърди Майкъл Манделбаум, автор на новата книга "Идеите, които завладяха света". И главната цел на този клуб изглежда е да служи за нещо като група за подкрепа или приятелско кафене за новоприетите демокрации от Източна и Централна Европа, които са страдали под авторитарен гнет през цялата Студена война".

Всъщност, аз възприемам НАТО като "Анонимни автократи" - един клуб, където всички тези бивши автократични страни от Източна и Централна Европа могат да споделят проблемите си като прохождащи демокрации и да се подкрепят взаимно. Разбира се, това по-скоро напомня за Дейл Карнеги, отколкото за Клаузевиц, и означава, че Клубът НАТО повече няма да бъде сериозна военна сила, но място за тревога няма, понеже нашият Пентагон си го знае от доста време, което обяснява защо изобщо не му хрумна да прибегне до НАТО за войната в Афганистан, нито пък за Ирак.

Но има и още една причина да не се тревожим: Старата НАТО си има наследник като военен съюз - не разширената НАТО, а една напълно различна НАТО. Новата Организация на северноатлантическия договор е съставена от трима англоезични съюзника със сходно мислене - Америка, Великобритания и Австралия, плюс Франция като партньор за мира - в зависимост от войната.

Общото между тези четири страни е, че са морски сили, с традиция във водене на войни в чужбина, с капацитет да транспортират войници навсякъде по света и разполагащи с мобилни специални части, които "не си поплюват". Това е всичко, което е нужно за справяне със заплахите на днешния свят.

Освен това, както отбеляза един европейски представител, и в четирите страни се играе или ръгби, или американски футбол - игри, изпълнени с насилие, в които успехът зависи от болката, причинена на противниковия отбор. Това би трябвало да бъде предварително изискване за приемане в новата НАТО, която следователно би трябвало да се нарича NASTY /Nations Allied to Stop Tyrants/ - обединени съюзници за обуздаване на тирани /самата дума nasty на английски значи гаден, злобен, опасен/.

Ако разговаряте с моряци от Пети американски флот в Персийския залив, ще ви кажат, че всички тамошни контрабандисти на петрол и пирати знаят кога австралийският флот застъпва на месечно дежурство, защото "оситата не си поплюват" и бандитите го знаят.

Същото важи за французите. Французите могат да те подлудят, особено за маловажни неща. Но когато става дума за важни работи, винаги са на линия. Както казва един американец : "Французите са приятели за "лошо време" и войниците им със сигурност си знаят работата".

И макар че членовете на Клуба НАТО никога няма да могат наистина да се бият рамо до рамо с НАСТИ, могат поне да помагат, в зависимост от войната. Всеки един от тях има някаква уникална способност, независимо дали става дума за противохимическа част от Германия, миротворци от Полша или сапьори от Испания. Сега те са на разположение да поемат специфични задачи, които НАСТИ няма енергия или време да свърши.

Фактически, представям си как след тази вълна на разширяването набирам щаба на НАТО в Брюксел и телефонният секретар отговаря нещо такова: "Здравейте, вие се свързахте с НАТО. Наберето 1, ако искате да укрепите демокрацията си. Наберете 2, ако имате нужда от разчиставне на мини. Наберете 3, ако имате нужда от камиони за противохимическа защита. Ако искате да водите истинска война, моля изчакайте на линията и англоезичен оператор ще ви помогне."

По БТА