Новото време като първескиня

След многомесечни усилия Народното ни събрание, 39-то поред, е на път да роди един закон. Досега там се занимаваха с очевидно несполучливо кърпене на стари закони, някои от които имаха нужда от поправка, но не точно тази, а други бяха поправяни, защото на някого нещо му трябвало да бъде поправяно и си го поръчал на когото трябвало.

Този път обаче вече няма лабаво! До няколко дни депутатите ще изгласуват на второ четене първия си собствен закон - чутовния Закон за приватизацията и следприватизационния контрол. И докато гледаме как те се потят над свидното си отроче, ни идва да си зададем няколко въпроса и сами да си отговорим.

Сега ли започва приватизацията в България

Очевидно не. Само след месец-два ще станат 10 години, откакто беше приет Законът за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Десет години се влачи българската приватизация и всички знаят, че вече е на привършване. Като се огледате около вас да виждате някое останало държавно предприятие, освен прословутите монополи на енергетиката, водоснабдяването и телекомуникациите? Другото е продадено. Добре или не чак толкова добре, това е тема за друг разговор. Важното е, че май няма много останало за приватизация, за да е нужен някому чисто нов обемист закон.

За какво се напъваха да пишат нов закон

Защото милите момчета-великденчета по време на предизборната си кампания бяха взели приватизацията на мушка. Бавна била, непрозрачна била, корумпирана била, партийна била и какво ли не още. И обещаваха, щом вземат властта, да довършат приватизацията, да я тръшнат на тепиха още преди Нова година (тази дето мина) и всякакви там булгартабаци, НЕК-ове, БТК-та и биохими да отидат до Коледа в мощни международни частни ръце, хазната да се напълни, а те, великденчетата, да се разхождат гордо под ръка с привлечените инвеститори и да ги питат час по час на висок глас, та да чуят околните: "Нали не сме корумпирани? Нали ви накарахме да платите милиарди за тези наши чудесни предприятия? Нали дойдохте при нас, защото сме от Новото време? Нали, ако бяха останали онези старите, корумпираните, щяхте да бягате далеч от тук?" Добре, ама като спечелиха изборите и за първи път влязоха в министерство през живота си, доста бързо разбраха, защото иначе не са глупави момчетата-великденчета, че да продаваш задръстените с проблеми български предприятия не е проста работа. И приватизацията съвсем изчезна. Спешно им трябваше някаква димна завеса, някаква отклонителна маневра. И тогава казаха: "Ново време, нова приватизация, нови министри, нов закон!" И запретнаха ръкави... да законотворчестват и да пишат. Междувременно, разбира се, не продадоха нищо, за да не се докосват до онзи стария, гадния, оцапания от десетгодишно пипане с корумпирани ръце закон.

По-добър ли е новият закон?

Можеше да бъде по-добър, но, уви, не стана. Защото си го писаха самички, за да не ги подлъже някой с някой текст. По тази причина не съобразиха, че ако искат освен прозрачна, но и ставаща приватизация, трябва да се допитат до тази доста голяма група от хора, които вече десет години професионално се занимават с приватизационните процедури, та тия хора да им кажат това, дето са го написали, може ли да стане на практика и как точно ще стане, по-лесно от досегашното или по-трудно и по-мъчително. И затова новият закон е пълен с добри пожелания, дори си има член, който казва каква е целта на закона, но повечето от заложените в него процедури и действия на администрацията са толкова тромави и сложни, че главата да те заболи още докато ги четеш.

Кога ще свърши приватизацията с тоя нов закон

Очевидно е, че няма да завърши до края на настоящата година, както гордо е обявено в правителствената програма. Защото преди изобщо да започне приватизацията по новия закон, първо трябва да се създадат две (?!?) нови агенции, едната да приватизира, а другата следприватизационно да контролира. После трябва да се закрият всички приватизационни дирекции и отдели във всички министерства, да си опишат всичките папки и архиви и да ги изпратят в двете нови агенции.
Там пък да ги заведат наново, да си направят плановете за работа и да почнат да приватизират и да контролират следприватизационно.

Изглежда сложно, но всъщност е още по-сложно. Защото например започнатите приватизационни процедури трябва да се довършат по стария закон. А пък наредбите към новия закон тепърва започват да се пишат и до два месеца трябва да се напишат. А после да се приемат от Министерския съвет. Същевременно новият закон отмени стария закон и позоваването на стария закон в хиляди документи, създадени в последните десет години, става невалидно и праща всички тия други закони, правилници, наредби, решения, разпореждания, заповеди, при това не само на правителството, но и на общинските съвети, на кметовете и на областните управители по цялата страна, както се казва, право в музиката, и тези от тях, които имат все още валидност, трябва да се пренапишат и прегласуват и преподпишат, ако има подходящ текст от новия закон, към който да се отнесат. А ако няма, жална им майка.

Ще стане ли по-прозрачна приватизацията с този закон

Едно е сигурно, следприватизационният контрол няма да е по-прозрачен и по-добър. Няколко камиона с папки ще пристигнат в един хубав ден при новоизбрания директор на новосъздадената агенция за следприватизационен контрол. Колко пълни и комплектовани ще бъдат тия папки, след като досегашните им държатели, министерствата, вече не отговарят за тях, не се наемам да предполагам. Новите служители на новата агенция ще си ги разпределят. На всеки примерно ще се паднат по 300 папки, т.е. триста стари сделки, за които уважаваният новоназначен следприватизационен контрольор не е чувал, не знае историята им, не знае дали някога са подписвани допълнителни споразумения с купувача и защо, но най-вече не знае кога за всяко от тези 300 приватизирани предприятия предстои отчитане на поетите ангажименти. Значи ще почне да чете съответният следприватизационен контрольор папка по папка, ще почне да се опитва да си прави собствен график за това кога му се пада да проверява според договора показателите за нови работни места, за направени инвестиции, за изплатени задължения. И тъкмо ще опише всичко след около година и... ще разбере, че периодът за следприватизационен контрол на повечето предприятия е изтекъл. Нали най-много сделки имаше 1997 и 1998 г., а обикновено ангажименти от купувачите се поемат за три до пет години.

Тъкмо ще се организира тая ми ти агенция, тъкмо ще разбере за какво става дума и ще остане без работа. И никакъв следприватизационен контрол няма да има. Ще се работи само по поръчка и по донос. Ако искам да ти почерня живота, ще пратя писъмце до Агенцията за следприватизационен контрол, че нещо лъжеш с обещаните инвестиции или си уволнил някого, дето не е трябвало да го уволняваш. Стой, та гледай какво става!

Та роди си новото време вече един чисто нов закон. Ама и той, като цялото ново време, хем хубав, хем нефелен. Хем с големи претенции, хем с малки възможности. Уж за добро, а то за беля!

Така ни тръгна от миналото лято. Колко ли още ще ни държи?

Коментарът е публикуван във в."Дневник"