НС даде кратбланш на лобистки поправки в Закона за културното наследство

Парламентът разреши бърза писта за обновяването на паметниците на културата без санкцията на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), а със становища на местната власт в София, Пловдив и Варна. Спорният проект за промени в Закона за културното наследство, иницииран от ГЕРБ, бе приет в четвъртък на първо четене. Мотивът е да се преодолее бюрокрацията и решенията да се взимат по-бързо, за да бъдат спасени културни ценности от разрушаване. Според общественици и специалисти, обаче, новият регламент отваря врата за корупция и крие риск от досъсипване на автентични паметници на културата, на чието място ще продължат да се изграждат кичозни крепости, шата, бетонни сгради и пр.

Според представената разпечатка от Народното събрание 81 депутати са гласували "за" закона. Те са от ГЕРБ (60), Реформаторския блок (4), Патриотичния фронт (11), БДЦ (4) и Атака (2). Против са били 20 народни представители от БСП (15) и РБ (5), а 14 депутати от ДПС (3), РБ (3) и АБВ (8) са се въздържали.

Вносители на законопроекта, са 17 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт начело с Красимир Велчев (ГЕРБ). Те предлагат ускоряване на съгласувателната процедура по реставрация и консервация на паметниците на културата, която в момента отнема години. Целта е да се предотврати увреждане и дори разрушаване на паметниците, мотивират се вносителите.

Очаква се между двете четения на законопроекта текстовете да претърпят промени. Поне такива бяха намеренията на депутатите при обсъждането на законопроекта в ресорната парламентарна комисия. Идеята е за създаването на шест регионални звена в регионите за планиране, които да дават становищата вместо Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Последният подпис остава на министъра на културата.

"Гласувалите това нещо са криминални престъпници. Те продадоха историята и наследството си, бащите и майките си за един чувал пари на банкерки и туристически босове", видимо вбесен коментира скулпторът Велислав Минеков от форум "Културно наследство" пред Mediapool. Организацията се обяви срещу промените.

След скандалното гласуване в парламента Вили Лилков написа във фейсбук, че приетите промени в закона "са продиктувани от пълния колапс на системата по опазване на културното наследство и невъзможността НИНКН и Министерството на културата да се справят в тази ситуация след много години целенасочени действия по обезличаване на Института и корупция на всички нива в системата".

"Предлаганите промени няма да решат проблема. Нужни са финансови инвестиции в системата и кадрово укрепване на Института, създаване на няколко компетентни регионални офиси на НИНКН в страната, с отчитане на концентрацията на паметници на културата. Актуализация на регистрите, публичен достъп, цифровизация на документалния архив, въвеждане на режими за опазване на паметниците, опростяване на процедурите, но не и мълчаливо съгласие или общински чиновници, пряко подчинени на кметовете. Тогава е най-лесно да мотивираш бездействие за получаване на мълчаливо съгласие или да прекарваш инвестиционни проекти под загрижения поглед на местната власт!", написа Вили Лилков.

Промените

Законопроектът предвижда създаването на специализирани звена в администрациите на градовете с районно деление. Те ще са от наличната численост на общинската администрация с най-малко трима специалисти, отговарящи на изискванията за извършване на дейности по консервация и реставрация, решиха депутатите.

Въвежда се и принципът на "мълчаливото съгласие" в случаите, когато в установения от закона срок от два месеца от датата на постъпване на съответната документация, проектите не са съгласувани чрез предоставяне на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали, реши парламентът.

Според вносителите целта е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция.

В момента единствено Националният институт за недвижимо културно наследство има право да дава становища по преписките за реставрация и консервация на паметниците на културата, които са около 40 000. При натоварения и ограничен състав от 45 души това забавя обработването на документите не с месеци, но и с години.

Коментарите

Мариана Бояджиева от БСП обърна внимание, че някои от предложенията се разминават с принципа за разделение на властите и затова е нужно законодателят да се съобрази, дори целта да е съкращаване до минимум на времето, в което институции и граждани ще бъдат обслужвани. Не се отчита и местният лобизъм, а мълчаливото съгласие дава възможност за самоуправство, смята Бояджиева.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт подкрепи въвеждането на мълчаливото съгласие, защото сега Националният институт за недвижимо културно наследство се е превърнал в "рекетьорска бухалка". Той даде примери с хора, които 10-15 г. чакат да им се сложи един печат и ако не платят съответната сума, няма как да го получат.

Според Вили Лилков от Р? промените няма да помогнат за запазване на културното наследство. Той смята, че е необходимо засилване на капацитета на Националния институт. Мълчаливото съгласие е най-неприложимо, когато се отнася до културни ценности, защото е много лесно да се мотивира общински чиновник да бездейства, каза Лилков.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ смята за уместно в случая въвеждането на мълчаливото съгласие, защото на практика сега има неработеща процедура. Във възможно най-кратък срок хартиеният регистър на недвижимите културни ценности трябва да стане електронен и публичен, каза Кирилов. Това се говори вече шеста година, но така и не се случва.

Иван Иванов от името на АБВ обяви, че партията е против поправките в законопроекта и отбеляза, че те не се подкрепят и от министъра на културата. Въпреки това 8-те депутатиq участвали в гласуването са го подкрепили, става ясно от предоставения протокол от пресцентъра на Народното събрание на Mediapool.