НС решава дали "особената жестокост" към животните е обществено опасна

НС решава дали "особената жестокост" към животните е обществено опасна

Осъждането на особената жестокост към животните не представлява самоцелна защита на животните, то е защита на "окървавеното” ни от насилие общество. Защита от жестокостта като такава.

"Особена жестокост” е понятие от действащия Закон за защита на животните, приет в началото на 2008 г., което означава умишлено причиняване на тежки травми и смърт на животно по изключително болезнен и мъчителен начин. Без необходимост, не за лов, храна или самозащита - умъртвяване с цел нанасяне на страдание.

Според гореспоменатия закон, тези деяния представляват административно нарушение и подлежат на глоба от порядъка на 500 до 1000 лв. Наказателна отговорност под формата на затвор или пробация не е предвидена. Във всички страни от Европейския съюз, както и в Русия, Украйна, Канада и САЩ, различните, дори и меки форми на насилие към животни, съставляват престъпление.

Интересното е, че във Великобритания и Швеция, например, инкриминирането на насилието над животни се е случило още през 19-ти век. В Европейското право нарочен Протокол към Договора от Амстердам от 1999 г. придава специфичен статут на животните, определяйки ги като "чувстващи същества”, способни да усещат болка и страдание, радост и положителни емоции. Въпреки, че България е част от Европейската общност, според българското законодателство животните все още са...вещи.

В настоящия момент Народното събрание изменя Наказателния кодекс и съществува реална възможност този пропуск в нашето законодателство да бъде поправен, ако парламентът подкрепи предложението на народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева, с което се инкриминира умъртвяването на животни с особена жестокост и организирането на боеве с животни.

Предложените санкции в общия случай са лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и глоба до 3000 лева. Тежестта на наказанията, предвидени от вносителите от ДСБ, е минимална в сравнение с тази, която съществува в целия цивилизован свят. Така например, в САЩ федерален закон наказва причастността към боеве с животни със затвор до 3г. и глоба до 250 000 долара.

Гласуването на второ четене, което предстои, следва да определи дали българският законодател счита за опасни за обществото тези две драстични прояви на умишлено и демонстративно насилие:

Първата хипотеза е за човек, който вижда деца, играещи си с коте, взима котето от тях и разбива главата му пред очите им. С този акт извършителят проявява жестокост спрямо "чувстващо същество”, причинявайки му съзнателно и самоцелно болезнена смърт. Деянието му представлява "насилие” спрямо детската психика и обществения ред и нравственост. Инкриминирането на подобно деяние би допринесло за предотвратяване вредните последици за личностното развитие на малолетните и непълнолетните лица и за превенция на насилието към човешки същества.

Втората хипотеза е за хора, които залагат на кървав бой между кучета, в който животните се осакатяват и разкъсват до смърт. Боевете с животни представляват систематична и организирана жестокост към "чувстващи същества”. Те съставляват незаконен хазарт, неразривно свързан с корупция, трафик на животни и наркотични вещества. Инкриминирането на подобни деяния би допринесло за превенция на други престъпления и други форми на насилие.

Ненаказаната жестокост е поощряване на жестокостта. Способният да нарани беззащитно животно, е способен да нарани и човешко същество. И може би част от нещата, които ни се случват напоследък, се дължат на отказa ни да приемем този факт.

Българското обществото показа, че е готово да направи малка стъпка срещу насилието. В сряда, 11 февруари, инициативна група "Град за отговорни хора”, състояща се от млади хора, ветеринарни лекари и неправителствени организации, внесе в Народното събрание петиция за инкриминиране на особената жестокост и боевете с животни, подкрепена от над 30 хиляди граждани. Хората в България гледат "Animal planet” и имат високи очаквания последствията за насилниците на животни да станат реалност и по нашата географска ширина.

Въпросът е: достигнали ли са народните представители нивото на зрялост на обществото по този не само морален казус? Ще разберем на второ четене.

Споделяне
Още от България