НСИ направи мащабна ревизия на данните за растежа за последните 26 години

Ръстът към края на септември изненадващо скочи от 0.4% на 4.6% на годишна база

НСИ направи мащабна ревизия на данните за растежа за последните 26 години

Националният статистически институт (НСИ) е направил на 18 октомври мащабна ревизия на данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 1995 г. насам, съобщи Българската народна банка. Някои от стойностите за растежа са променени значително, което следва да измени и интерпретацията на част от икономическите процеси. В изданието "Икономически преглед" централната банка прави подробен анализ на ревизията.

Миналата година именно БНБ алармира за тежък проблем при изчисляването на БВП от страна на НСИ, което принуди статистическия институт да влезе в обяснителен режим и да ревизира леко оценките си. В прессъобщение тогава централната банка съобщи за разминаване от 3.3 млрд. евро, а после статистическият институт обясни, че действително е "изпуснал" внос на горива за 3-4 млрд. лв. през 2019 г., но заради други корекции не се стигна до сериозно преизчисляване на БВП.

Нова мащабна ревизия

От документите на НСИ се вижда, че сегашната мащабна ревизия се прави по препоръка на Евростат. Освен това през 2024 г. предстои основна ревизия на макроикономическата статистика за периода 1995 – 2023 г. въз основа на прилагането на нова методология.

Отделно от мащабната ревизия на 7 декември НСИ обяви и съществена промяна в рамките на нормалната преоценка на най-актуалните данни за БВП. На 16 ноември при публикуване на експресните си данни статистическият институт съобщи, че БВП е нараснал с едва 0.4% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г. Това поставяше България на последно място по икономически растеж сред държавите от ЕС, обявили данни към онзи момент.

Три седмици по-късно НСИ ревизира оценката си до 4.6% растеж на годишна база през третото тримесечие. Това поставя България на значително по-добра позиция в ЕС, където средният растеж е 4.1%, става ясно от съобщение на Евростат.

НСИ ревизира надолу реалният растеж от 2010 г. насам

Номиналният размер на БВП е ревизиран нагоре за целия период след 2010 г., докато реалният БВП е понижен, става ясно от анализа на Българската народна банка.

За периода 2010–2019 г. размерът на брутния вътрешен продукт по текущи цени е ревизиран положително със средно около 355 млн. лв. на година, докато ревизията за 2020 г. възлиза на 1.3 млрд. лв., с което БВП достига 119.9 млрд. лв. Увеличеният номинален размер на индикатора се дължи на по-силно нарастване на дефлатора на БВП в периода след 2010 г. при ревизираните спрямо неревизираните данни, докато в реално изражение оценката за физическия обем на БВП е понижена. Общо за периода 2010–2020 г. кумулативният растеж на реалния БВП е понижен от 20.9% на 17.3%, като средногодишният растеж на индикатора в реално изражение (по цени от 2015 г.) възлиза на 1.5% според ревизираните данни спрямо 1.8% преди това.

Според новите данни през 2010 г. се наблюдава по-силно възстановяване на икономическата активност в страната (1.5% растеж спрямо 0.6% преди ревизията) след предизвикания от глобалната финансова криза спад през 2009 г.

Растежът на реалния БВП през 2011 г. е понижен с -0.3 процентни пункта, но е повишен през 2012 г. с 0.4 процентни пункта. За 2013 г. направените ревизии променят интерпретацията на икономическите процеси през тази година, тъй като темпът на изменение на реалния БВП сменя своя знак – от растеж в размер на 0.3% преди ревизията до -0.6% спад след нея, посочва централната банка. За периода след 2013 г. ревизиите в изменението на реалния БВП са предимно в негативна посока (средно с около -0.6 процентни пункта), с изключение на 2019 г. (с 0.3 процентни пункта) и първата половина на 2021 г. (с 0.3 процентни пункта).

Променя се тълкуването на икономическите процеси

В резултат на направените ревизии се променя тълкуването на факторите, които са определяли спада на икономическата активност през 2020 г. в условията на пандемия от Covid-19, както и на факторите за последващото икономическо възстановяване. По-конкретно темпът на изменение на частното потребление през 2020 г. е ревизиран с -0.6 процентни пункта (и възлиза на -0.4%), докато по неревизираните данни крайните потребителски разходи нарастваха (с 0.2%) и допринасяха положително за изменението на икономическата активност, отбелязва още централната банка.

Съществени различия според БНБ има и при сезонно изгладените данни в Covid кризата, по-конкретно в периода от първото тримесечие на 2020 г. до второто тримесечие на 2021 г.

Според ревизираните сезонно изгладени данни разпространението на пандемията от COVID-19 в България и в чужбина, както и въведените от 8 март 2020 г. ограничителни мерки са допринесли за спад на икономическата активност през две поредни тримесечия – съответно в размер на -3.7% през първото и на -7% през второто тримесечие на 2020 г. Тази динамика е последвана от частично възстановяване на сезонно изгладения реален БВП през третото тримесечие на 2020 г. (със 7.5%), след което през три поредни тримесечия се наблюдава слабо понижение на икономическата активност. Този профил на сезонно изгладения реален БВП се различава съществено от динамиката на неревизирания динамичен ред, при който беше отчетен еднократен силен верижен спад на БВП през второто тримесечие на 2020 г. с -10.1% и формирането след това на устойчива тенденция към постепенно възста новяване на икономическата активност.

В допълнение според ревизираните данни в края на второто тримесечие на 2021 г. обемът на реалния БВП е с -4.2% по-нисък спрямо края на 2019 г. в сравнение с -0.7% по неревизирания динамичен ред.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес