Нужен е работещ модел на смесена избирателна система

Как гледате на предложението на президента Георги Първанов за реформа на избирателната система?

Очевидно е, че правенето на избори в България стана проблем. Значимото в идеята за промени в избирателната система можем да разчетем като бележка към ниското качество на администрирането на изборите и огромните съмнения, че в тях са намесени всякакви схеми за купуване на гласове, принуда от страна на работодатели и дори фалшификации, което срива доверието към демократичните институции. Призивът да се търсят начини за връщане на доверието на гражданите е част от подобно признание.

От друга страна, има очевидна тенденция на фрагментиране на политическото представителство и когато тези две тенденции - на фрагментиране и на влошаване на качеството на администриране на изборния процес - се срещнат, се получава изключително неблагоприятен резултат. Създава се изпълнителна власт - местна или национална - която е зависима от сложно съвместяване на разнопосочни интереси, при все по-малко отчитане на общите интереси. Така стигаме до нарицателния пример със зам.-министъра на бедствията и авариите Делян Пеевски (б. р. излъчен от ДПС на поста и след като бе освободен от премиера, по настояване на партията беше върнат), чието крехко присъствие в изпълнителната власт се оказва ключът към нейната стабилност.

Когато са се правили изборните закони, старият елит през 1990-те години се е страхувал от ретрибуции и лустрации и е полагал всички усилия да създаде такъв тип изпълнителна власт, който да не е с състояние да реализира подобна политика. Двадесет години след началото на прехода е нормално да се премине към ново поколение законодателство, изборно и регулиращо партиите, което ще засили връзките, както добре е подчертано в изказването на президента Първанов,  между гражданите и техните представители и ще бъде достатъчно универсално и безпристрастно към всички участващи в процеса.

Как виждате вие тази промяна?

От програмното обръщение на държавния глава е трудно да бъдат извлечени конкретните параметри на евентуалните промени. Смесените системи са многобройни и разнообразни. В някаква степен президентът се оказа в един лагер с новия председател на СДС Пламен Юруков, който също предлага серия от промени в избирателната система. ГЕРБ като партия с най-много гласове на последните избори също настоява за промени в законодателството. Как точно обаче да се комбинират възможните мажоритарни елементи – дали да се направи избор в полза на динамични листи, дали да се избират някакви представители в едномандатни райони, или дори да се допусне подреждане на кандидатите, е въпрос, на който надявам се ще бъде намерен отговор в предстоящия дебат.

Как тогава гледате на идеята партията - победител на вота да получава "бонус" от мандати в парламента, даващи ѝ възможност да управлява самостоятелно, дори и да не е получила достатъчно мнозинство?

В Гърция партията, която печели изборите, обикновено получава "бонус", позволяващ ѝ да има парламентарно мнозинство. Приемането на такива правила ще намали значението на малките партии, което е важно и ако се върнем на зам.-министъра Пеевски, просто ще ги направи излишни, когато се договарят мнозинствата и правилата, по които те функционират. Управлението и отговорностите стават по-ясни, по-лесни за разпознаване и разчитане от обикновения граждани. В коалиционните формули винаги остава подозрението, че част от договореностите са постигнати зад гърба на избирателите и по-важно в тяхна вреда.

Как функционира до момента т.нар. преференциален принцип – т.е избирателят сам да дава предпочитание към определен кандидат?

На изборите за български представители в Европейски парламент бе направен опит да се използват преференции. С едната ръка беше даден, а с другата ръка бяха отнети възможности той ефективно да повлияе върху подреждането в листата. Знаете, че имаше само един кандидат, който успя да се справи с нормите, въведени със закона. Само Димитър Стоянов от "Атака" успя да преодолее преференциалната бариера от 15% от действителните гласове, подадени за една листа. Приемането на правила, които нямат практическо значение, е безсмислено занятие.

Тогава какво трябва да се промени в пропорционалната система?

Би трябвало да се запази като цяло пропорционалността, като чрез национално ефективен преференциален вот се даде право на избирателите да определят кой от партийната листа заема мандатите, спечелени от партията. Най-силна е формула, по която гласуват във Финландия. Там за една партия се гласува, само като се даде предпочитание за един от кандидатите. Този много силен мажоритарен елемент е въведен и в други страни като Полша. Или пък може да се въведе някаква смесена система, в която резултатите ще бъдат пропорционални, но попълването на листите ще става с такива кандидати, които са спечелили и мажоритарен едномандатен район.

Във всички избирателни закони, които познавам, начинът, по който се определя резултатът, е записан в самия закон. Но не и в българския. У нас тези правила са описани в решение на ЦИК. Причината - през 1991 г. в условия на кризисна ситуация не остана време да се договорят тези правила подробно и отговорността се прехвърли на изборната администрация. Сега има достатъчно време и би било добре правилата да бъдат записани в самия закон, а не в документ на изборната администрация.

Професионализацията на изборната администрация е друга неотложна промяна. В повечето от страните с установена демокрация обикновено съществува неголяма група експерти, които професионално се занимават с администрирането на избори. Те подготвят всякакви форми на документи, условия на гласоподаване и подготовка на реализиране на изборния ден. Без да се въведе професионалното начало, много трудно може да бъде предотвратено разрастването на корупционните практики, свързани с изборният процес. Ако не се променят нагласите, най-вероятно на следващите избори ще се "купуват” не гласове на избиратели, а протоколи на комисии. На първо време секционни.

След местните избори административните съдилища в страната касираха на първа инстанция доста резултати – в Стара Загора, Сандански, Елин Пелин и пр. В някои от случаите основанието е, че това, което установяват материалните проверки, не отговаря на числата, които са вписани в протоколите. Това не е нищо друго, освен изборна фалшификация. За да бъде предотвратено разрастването на подобни практики, е необходимо отговорността за работата да бъде административна, а не политическа, както е сега.

В изказването си президентът лансира и идея за изборен праг при регистрация на партиите.

Законът за партиите също отчасти е функция на прехода. Добре е да се помисли за някакъв закон, който ще бъде адекватен към всички права на гражданите и ще ограничи в някакъв смисъл желанието на политическите елити да манипулират процеса като дублират партии, създават нови и пр.

Това обаче не е ли някаква форма на ограничаване на демократичните права?

Темата е доста "топла" с оглед на широко дебатираната кампания на властващите в Русия за ограничаване на граждански права. Възможно е, разбира се, да бъдат въведени такива промени, които на практика ще ограничат свободата на сдружаване, а като следствие и на представителство. Всички подробности за това как се контролират подписки в Русия, как милицията "навестява” гражданите у дома, за да провери кой и дали лично е положил подписа си в подкрепа на определен кандидат, от което следват откази от подписи и писмени заявления срещу кандидата, са добре известни. Възможни ли са у нас подобни промени? Не мисля, че към идеите на държавния глава трябва да бъдем предубедени, или поне не на този етап. Президентските идеи се нуждаят от гласовете на мнозинство в Народното събрание, за да станат реалност, а до гласуване се стига след дебат.

Как, според вас, трябва да се променят нещата около т.нар. "мъртви души" в избирателните списъци,  въпросите около гласуването по адресна регистрация и т.н.?

Досега списъците са производни от базата данни на ГРАО, с корекции, основани на гражданския регистър. Възможни са и други решения. Кой и на какви основания трябва да бъде вписан в избирателния списък е много голяма и достойна за усилието на постоянна изборна администрация тема. Все пак около 1 млн. българи не пребивават в страната, някои си идват за избори, други не, някои са заличени от списъците, други не съвсем. Отдавна трябваше да се помисли за специален закон за избирателните списъци. Ако се пропусне и този година и не бъде уреден въпросът законодателно, следващата промени ще бъдат невъзможни. Добре е, че тази година президентът определя като приоритет промените в изборните и свързаните с тях закони, защото следващата е изборна и едва ли ще е възможно да бъде съгласувано парламентарно мнозинство, което да промени законодателната рамка.

Как гледате на промяна около начина на финансиране на партиите и кампаниите им?

В установените демокрации правилата за финансиране на партиите се усъвършенстват постоянно. Икономическата среда, в която функционират партиите, се е променила коренно през последните 10 години. В глобалната икономика начините да се направи неявно финансиране са просто безкрайни. Затова  е необходимо да се въведат някакви стандарти за контрол върху изразходвани средства, а не толкова, както е било през 90-те години, на произход и източник на финансиране.

Увеличаването на държавната субсидия е един от начините партиите да бъдат по-отговорни, защото нейната употреба се контролира от Сметната палата. Ако на разходите бъдат сложени ограничения с "тавани”, съизмерими с държавната субсидия, можем да се надяваме, че финансирането ще стане по-прозрачно. Ако не друго, ще се създаде по-ясна правна рамка и ако някой я нарушава, ще е възможно му се търси отговорност.