Няма баланс в отношенията между Запада и Русия

Няма баланс в отношенията между Запада и Русия. Той зависи до голяма степен от позициите на ЕС и САЩ и от това доколко те са готови да приемат натиска на Москва. Това заяви външният министър Ивайло Калфин по време на дискусия за европейската политика на съседство и руската политика към близката чужбина, организирана от българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Според Калфин диалогът с Русия трябва да се придържа към ясни принципи, ценности и критерии за това какво е допустимо и какво не в съвременните международни отношения. По думите му ''махалото'' би трябвало да спре в позиция, приемлива и за двете страни.

Калфин посочи, че когато се говори за отношенията на ЕС със страните, които влизат в политиката за съседство - Беларус, Молдова, Украйна, Армения, Грузия и Азербайджан, би трябвало да се изясни ролята на Москва и целите на ЕС.

Според тълкуванието на Калфин основното във външнополитическа стратегия за т. н. “близка чужбина“, е че Русия е готова да развива отношения на стратегическо партньорство и съюзни отношения със страните, които проявяват готовност. Тази позиция на Кремъл, според Калфин, променя формулата, по която ЕС би могъл да взаимодейства с тези страни.

''ЕС трябва по-ясно да се дефинира дългосрочните си цели. Да работи с всяка страна поотделно, в съответните формати и чрез всички инструменти, които дава европейската политика за съседство в зависимост от това дали тези страни търсят членство в ЕС или искат само сближаване на отношенията в икономическата област и свободно пътуване на гражданите'', добави Калфин.

Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии отбеляза, че някои от тези страни искат да използват възможностите и на Русия, и на ЕС, за да се развиват. От тази гледна точка преди Брюксел и Москва да им предлагат политика трябва да си отговорят на въпроса какво точно искат националните им елити.

Патрик Чайлд, началник на кабинета на европейския комисар по външни отношения и политика на съседство, допълни, че определени страни-членки не трябва да си позволяват да окуражават Украйна и Грузия повече от колкото общата политика на ЕС.

Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания коментира, че сътрудничеството между страните в региона може да се развие на многостранно ниво и да се създаде нещо като европейска общност с потенциал част от страните в нея да станат членове на ЕС.

Според изпълнителния директор на Европейския съвет по външна политика Марк Леонард пък, ЕС трябва да стане по-конкурентноспособен и по-отзивчив към желанията на страните от кавказкия регион. По думите му съюзът все още не е разработил политика по отношение на другите страни.

Страните членки на ЕС ще обсъдят отношенията с шестте бивши съветски републики на своята среща на върха на 11 декември. Очаква се Европейскят съвет следващата година да одобри т.нар. ''Източно партньорство'', предлагано от Литва и Швеция. Така ЕС ще признае европейските аспирации на тези страни и ще създаде нова икономическа зона по подобие на зоната между ЕС и Норвегия и Швейцария.

Според Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Европейският съюз е до известна степен инертен и все още приема, че неговите съседи горят от желание да възприемат ценностите и стандартите му. В същото време Москва иска да има сфери на влияние и е изградила собствена политика спрямо съседните си страни. Тази ѝ политика е подплатена с повече воля и ресурси, отколкото в момента желае да вложи ЕС, чийто технократски подход не отговаря на влошената политическа среда.

Москва организира свои неправителствени организации и купува влияние на всички равнища в тези страни. Много от нещата, които ЕС смята за свои уникални предимства, вече се предлагат и от Москва, която също допуска безвизов режим за пътуване

Според ЕСВП Европейският съюз не трябва да бяга от конкуренция с Русия, а да намери компромисна политика – не антируска, но не и политика, която не се противопоставя на Москва.