Няма консенсус за общ регламент за оценка на здравните технологии в ЕС

Липсва подкрепа за общ регламент, по който държавите в ЕС да си сътрудничат в оценката на здравните технологии. Причината е, че много от страните изразяват резерви към задължителния характер на евентуалното бъдещо сътрудничество. Това стана ясно на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в Люксембург, който беше председателстван от българския здравен министър Кирил Ананиев.

Оценката на здравните технологии (Health technology assessment - HTA)   анализира  терапевтичната ефикасност, безопасността и разходната ефективност на различни технологии – лекарства, апаратура, медицински изделия, отделни лечебни методи и въз основата на този анализ се формират различни здравни политики, решения за разпределение на обществените средства в здравеопазването и др.

Такава оценка се прилага във всички държави в ЕС, като всяка държава има собствен подход, използва оценките по различен начин и ги разпростира върху различен кръг технологии – апаратура, медицински изделия, лекарства. У нас например оценката се прави само на лекарства и то единствено на тези с ново международно непатентно наименование.

От скоро в ЕС на дневен ред е дебат за въвеждането на съвместни методики и процедури за оценката на здравните технологии, но очевидно има съпротива срещу задължителния им характер.

“Предложението за регламент за оценка на здравните технологии стъпва на една фундаментна промяна – замяна на досегашното доброволно сътрудничество между държавите членки с хармонизиране и централизиране на оценките и задълженията на държавите да ги прилагат на национално ниво“, заяви Ананиев.

Той съобщи обаче, че по предложението за регламента редица държави-членки са посочили сериозни проблеми с предвидения задължителен характер на сътрудничеството. “Много малко делегации заявиха безусловна подкрепа за предложеното задължително прилагане на оценките. Налице е желание за продължаване на конструктивните разговори в търсене на алтернативи на предложения задължителен подход. Едно законодателно предложение на ниво ЕС не може да стъпи на подкрепа на малцинството: такива са правилата, установени от договорите“, коментира българският здравен министър.

Кирил Ананиев посочи, че дебатът относно оценката на здравните технологии е важен политически ориентир както за Европейската комисия, така и за следващите председателства.

Баланс между здраве и търговия

“ЕС има нужда от повече видимост на политики, които работят в полза на хората: здравната политика е сред тях. Здравеопазването следва да осигурява добър баланс между здраве и търговия – присъща функция на регулаторна рамка на ЕС, която е в полза на хората и гарантира качеството на живот на нашия континент“, каза още Ананиев.

Министрите на здравеопазването от ЕС се обединиха около мнението, че е необходимо повече сътрудничество между държавите-членки. Това може да се постигне постепенно чрез обмен на добри практики и реални въздействие и контрол върху процесите в сектора на европейско ниво.

Хранене

На заседанието си министрите приеха и Заключения на Съвета за храненето при децата – един от приоритетите на българското председателство. “В този политически документ има много повече от хранене и храни: има послания за нуждата от сътрудничество при борбата с хроничните незаразни болести, за значимия принос на здравеопазването като сектор, инвестиращ в здравето на хората, за децата и младите хора като уязвими потребители, но и като носители на новото, на потенциала, на бъдещето. Откроихме нуждата от междусекторно сътрудничество – в случая Общата селскостопанска политика осигурява принос към целите на здравната политика“, заяви Кирил Ананиев.

Акцент беше поставен и върху нуждата от регулация на насочения към децата маркетинг на нездравословни храни. Българският здравен министър подчерта, че “Европа има причини да се гордее с това, че е еталон за качество на живот и добра регулаторна рамка, защитаваща интересите на потребителите“, като посланието на здравните министри е това да се запази и в бъдеще в партньорство с комисията.