Няма нужда от внос на жито, само на места зърното ще е с влошено качество

Внос на хлебно зърно няма да се наложи, заяви пред БТА в неделя зам.-министърът на земеделието и горите в оставка Бойко Боев, който  е и депутат от НДСВ в 40-тото Народно събрание. Това той каза по повод тиражираните опасения, че лошото време и бурите в последните дни са съсипали големи площи с есенници и че има опасност жътвата да се забави.

Боев съобщи, че гарантираният буферен запас от миналогодишния остатък от реколтата е около 300-350 хил. т., което напълно достатъчно за покриване на нуждите до новата реколта. Оттам и всякакви приказки за зърнена криза са спекулация, каза още той.

Тези, които днес говорят, че ще се наложи внос на зърно, точно преди 40 дни биеха камбаната, че хамбарите пращят и ни чакат изключително богата реколта и излишък, коментира още той.

Боев припомни, че преди по-малко от два месеца аграрното министерство е прогнозирало, че очакваната реколта при нормални условия ще бъде от около 3,5 млн. тона, че преходният остатък е в напълно нормални граници и че 350 хил. тона зърно в началото на юли ще раздвижат пазара.  

За осемгодишния период от 1997 - до 2004 год. остатъкът от предната реколта се е движил между 150 хил и 350 хил. тона, посочи още зам.-министърът.  

Неговата лична прогноза е, че спрямо предишни години качеството на зърното в определени региони ще бъде влошено. В Силистренско, Добричко и други в Североизточна България, където са най-големите житни масиви, зърното ще бъде в нормални параметри и с добри хлебопекарни качества, смята Боев.

Около 60% от жътвата на ечемика е приключена при добри показатели и добиви от около 280-300 кг/дка, съобщи той. При това положение няма да се налага внос на ечемик, прогнозира зам.-министърът.    

С решение на Комисията по конкуренция всички регистрирани производители могат да ползват субсидии от фонд "Земеделие" за съхранение на зърното от нова реколта. Боев припомни, че тази година са заделени 2,250 млн. лв. за съхранение на зърното, като субсидията ще бъде увеличена на 1,50 лв за тон зърно, прибрано в лицензиран склад.

Целта е да могат производителите през първите два месеца да поемат разходите за осушаване на зърното - нещо необичайно, което не се е случвало в България досега, подчерта зам.-министърът.

Сушилните обикновено се използват за царевицата, прибрана по-късно и когато влажността е по-висока от тази, при която трябва да се съхранява, поясни той.

Възможността за съхранение на зърното в публични складове е от 2000-та година, но производителите все още нямат доверие в тази система, поясни Боев и подчерта, че банките участват в този процес с предварителен кредит от 75% от стойността на вложеното зърно, защото публичните складове дават достатъчно гаранции за съхраняването му.

Като много добра практика от последните години той определи изграждането на собствени силозни стопанства от страна на много производители, което ще се подкрепя и с целева субсидия. Това обаче не бива да изключва възможността публичните складове да бъдат ползвани именно за тази цел и стопаните да получат субсидии 75% върху стойността на зърното авансово.