Няма обединена Европа, докато Западът не чуе истинската история на комунизма

На Запад мнозина имат една по-скоро величествена представа за комунизма и неговите престъпления често бяха омаловажавани. Сега, когато говорим за обединение на Европа, е време да кажем, че няма обединена Европа, докато Западът не чуе истинската история на комунизма. Просто ние на Запад трябва да си дадем сметка за огромната трагедия за милиони хора, която представляваше комунистическият период.

Това заяви днес в интервю пред Радио Свободна Европа Стефан Куртуа по повод издаването в Париж на втория том от бестселъра "Черната книга на комунизма".

Първият обемист том, преведен в почти всички еврпопейски страни и продаден в самата Франция в безпрецедентния тираж от 250 хиляди екземпляра, предизвика истински скандал сред левичарите.

Сега Куртоя обяснява, че целта му е да предизвика дебат и да провокира пренаписване на западните учебници по история, които невинаги са достоверен източник на информация за комунистическото минало.

Когато "Черната книга на комунизма" излезе практически в цяла Източна Европа аз отидох в тези страни да се срещна с читателите. И там се сблъсках с един отчайващ факт, казва Куртоа. От една страна, стоеше трагичният спомен от едно трагично време на Източна Европа, а от друга страна - съвършено различната представа за същия период в Западна Европа.

На въпрос на Собободна Европа, защо разделът за България завършва със забележката, че историците все още не са си свършили работата, Стефан Куртоа отговаря, че този проблем е общ за всички източноевропейски страни.

Историците, в кавички, които трябваше да се занимават с най-нова история, бяха просто политически апаратчици, а истинските историци гледаха да се маргинализират в едни по-далечни исторически времена, за да имат по-малко взимане-даване с комунистическата партия.

А другата причина за проблемите, които срещаме днес е просто достъпът до архивите.

Куртоа обаче извежда и друг фактор - отношението на днешните държавни институции към миналото. Като пример той дава главата за Естония във втория том на "Черна книга на комунизма", написана от министър-председателя Марк Лаар, който е историк.

Виждате ли къде е разликата с България например, казва Стефан Куртуа. В Естония историята на комунистическите престъпления се пише от самия министър-председател, който с цялата тежест на институцията, която представлява, защитава отварянето на архивите, а у вас имаше хем унищожаване на архивите, хем днес, през 2002 година, вашите архиви отново са затворени.