Няма питане, няма отговор

България няма да отговори официално на САЩ, защото е получила само принципен сондаж дали и с какво може да участва при евентуални военни действия за разоръжаване на Ирак. Това стана ясно от думите на президента Георги Първанов при завръщането му от Прага тази вечер.

Нека да не се съсредоточаваме по тази тема, САЩ ще разберат на какво могат да разчитат от България, ако се появи случай, а да се надяваме, че такъв няма да има, бе позицията на премиера Сакскобургготски по евентуална война срещу Ирак.

Съвместният брифинг на президент и премиер се състоя, след като днес българските институции цял ден се обясняваха какво точно запитване от САЩ е дошло в София, под каква форма е и кога трябва да му се отговори. Като горещ картоф те си прехвърляха темата помежду си и никой не посмя да заеме категорична позиция каква трябва да бъде българската реакция по повод искането на САЩ.

Всичко това се случи на следващия ден, след като България получи покана за НАТО.

Часове преди думите на Първанов и Симеон, от Прага, където се проведе срещата на НАТО, еврокомисарят по сигурността Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, категорично "посъветва" България да отговори положително, за да спази принципа на солидарността в Алианса. Полският президент Квашневски, чиято страна от 3 години е в НАТО, също каза, че и България трябва да даде своя принос за изпълнение на общите задължения. Премиерът на получилата покана заедно с нас Румъния Нъстасе оцени писмото като "тест" за новопоканените държави дали са готови да изпълнят своите задължения.

Мъките на управляващите в София

За запитването от страна на Вашингтон за подкрепа в евентуални военни действия за разоръжаване на Ирак, се разбра още в понеделник от Канада.

От вторник до четвъртък Външно министерство отричаше да знае каквото и да било за някакво писмо на САЩ, въпреки че още от сряда всички световни агенции информираха, че такова е изпратено до 52 страни, а някои предаваха и реакциите на част от получилите го държави. Вчера президентът, премиерът, външният министър и министърът на отбраната отрекоха България също да е получавала такъв документ.

След появата на информация в столичен всекидневник, днес управляващите бяха принудени да признаят.

В София говорителят на МВнР Любомир Тодоров, а в Прага - говорителят на правителството Димитър Цонев заявиха, че България също е получила такова запитване. Според Цонев то е дошло в началото на седмицата, според Тодоров - преди няколко дни и е предадено от американското посолство.

Писмото на САЩ не съдържало конкретни искания, целта била да се изясни по принцип степента на готовност на България да партнира във военна коалиция за разоръжаването на Саддам Хюсеин. Запитването визира всички аспекти на евентуална помощ - военна, логистична, инфраструктурна. От България не се искат конкретни военни обекти, а сама да направи анализ и да определи възможностите си за съдействие при евентуална военна операция срещу Ирак, заяви председателят на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев.

В Прага Свинаров не прикри раздразнението си, че информацията е изтекла в медиите, а Паси оправда досегашното криене с обяснението, че е чакал да мине днешната му среща с американския държавен секретар Колин Пауъл, преди да го оповести.

Преди да отпътува от срещата на НАТО в Прага за София, на въпрос защо вчера не е потвърдил за запитването на САЩ, президентът Първанов отговори: "А с извинение, какво е мнението на премиера?" и се измъкна с обяснението, че този въпрос е от компетенциите на правителството.

Сакскобургготски бе единственият, който през днешния ден не се появи пред българските медии в Прага.

Правителството се оправдава, че още нищо не е дало на САЩ

От българските институции в София цял ден се оправдаваха, че запитването не било официално. Министрите Свинаров и Паси представиха молбата на Вашингтон като желание да се създаде коалиция за "дипломатически" натиск върху Саддам, за да изпълни резолюцията на ООН.

И в България, и в Прага всички официални лица повтаряха, че страната ни още не е дала отговор на САЩ и вкупом отричаха появилото се в АП съобщение, че ще предоставим въздушното си пространство и летище Сарафово при евентуални военни действия срещу Ирак. Вицепремиерът Лидия Шулева, която в момента замества премиера, категорично отрече информацията. Зам.-министърът на външните работи Петко Драганов също заяви, че в писмото не е фигурирало искане нито за въздушен коридор, нито за летище "Сарафово". Той допълни, че не му е известно по този въпрос да се водят и неофициални разговори.

Според правителственият говорител Димитър Цонев, отговорът на американското запитване ще дойде след консултации в широк кръг, защото въпросът засяга компетенциите на различни институции и ведомства, в това число и на правителството. Министърът на отбраната Николай Свинаров и председателят на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев посочиха, че решението на Министерски съвет трябва да се одобри от Народното събрание.

Въпреки че министърът на отбраната Николай Свинаров посочи като краен срок 29 ноември за отговорът на България, гласът на МС Димитър Цонев заяви, че писмото не е обвързано със срок за отговор. Такава бе и позицията на Външно, както и на Станимир Илчев.

Объркването, което цареше след управляващите, и опита да се омаловажи предстоящото решение стигна до абсурда да се уточнява каква е формата на запитването на САЩ - писмена или устна, официална или неофициална.

На пресконференция в централата на радио "Свободна Европа" в Прага, на която също бе запитан има ли писмо от САЩ до България за Ирак, външният министър Соломон Паси отговори - ако има въобще писмо, аз не съм го виждал, като поясни, че става дума за дискусии от дълги месеци.

Почти по същото време в София, Станимир Илчев каза, че е запознат с писмото на американската администрация за подкрепа от страна на България на евентуална военна операция срещу Ирак. Но и той побърза да уточни, че към днешна дата не са извършвани действия в резултат на писмото на Вашингтон и след като говорил с МВнР и МО бил сигурен, че засега няма развитие по искането.

Единствен Илчев все пак уточни възможните параметри, в които България би могла да подкрепи военни действия срещу Ирак. "Възможностите на България за съдействие при такава военна акция се знаят от събитията по операцията в Афганистан", отговори той на журналистическите въпроси. По време на операцията България предостави въздушен коридор и летище Сарафово за база на самолетите - цистерни, които зареждаха изтребителите с гориво във въздуха.

Мъките свършиха в 20,25 ч.

В 20,25 ч. мъчителните увъртания около българската позиция все пак свършиха. Президентът и премиерът кацнаха на летище София.

Държавният глава заяви, че става дума за един "предварителен, от принципен характер сондаж". Първанов помоли да не се нагнетява изкуствено атмосферата, защото публично, конкретно и в парламента обсъждане може да има само на конкретно искане с ясни параметри. "Никой от нас не би си позволил да излезе извън рамките на Конституцията, която повелява всички подобни въпроси да бъдат обсъждани по предложение на МС и утвърждавани като решение от НС".

Дотогава обаче България остава в рамките на политиката, която следва и сега - за стриктното изпълнение на последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, и ще положи усилия, както и другите страни от ЕС и международната общност, за изпълнението ѝ.

Запитан почти умоляващо от журналистите: "Ама ние трябва да дадем все пак някакъв отговор", Първанов първоначално замълча, а след това насочи за отговор към онзи, който е казал на медиите, че има документ от САЩ.

На конкретните въпроси на журналистите по същата тема премиерът Сакскобургготски отговори така:

- В рамките на срещата /бел.ред. - на НАТО в Прага/ дали не е бил официално или неофициално поставен въпроса с какво може да помогне България?

- Това е било поставено в друг момент, отдавна първо. И след това в друг момент също, на 50 страни тъй като САЩ се интересуват да узнаят на какво могат да разчитат в един даден евентуален момент след като се изчерпат всички дипломатически други канали. Нека да не се съсредоточаваме по тази тема.

- На какво могат да разчитат от България?

- Ако се появи случай, да се надяваме, че няма, тогава може да се отговори.

Как отговориха другите

Днес на въпрос на bTV какво се очаква в такава ситуация от новопоканена страна като България, еврокомисарят по сигурността Хавиер Солана отговори: "Всяка страна има различни възможности и капацитет и е много трудно да се каже. Но от гледна точка на солидарността, отговорът трябва да е положителен, дори и да не може да предложи нещо съществено".

Пред bTV румънският премиер Адриан Нъстасе заяви по същия повод: "Като новопоканени в НАТО имаме не само права, но и задължения. Това писмо е тест дали сме готови да изпълним задълженията си".

Полският президент Квашневски не се поколеба да съобщи, че и Варшава е получила същото запитване от САЩ и обяви, че полското парвителство е готово със своя отговор и ще го изпрати до няколко дни. Квашневски препоръча на България също да даде отговор, защото солидарността между демократичните държави е важна за притискането на Саддам Хюсеин. "Ние очакваме Ирак да изпълни резолюцията на ООН, но ако не го направи, ще е необходимо да бъдат предприети военни действия. Това означава, че и България трябва да даде своя принос за изпълнение на общите задължения", заяви полският президент.

Агенциите съобщиха, че повечето от страните, получили запитване от САЩ, са реагирали с "положителна сдържаност". Реакциите се движат от обещание за пълна военна подкрепа до предлагане на хуманитарна помощ. Великобритания и Норвегия потвърдиха още в сряда, че са готови да подкрепят САЩ и с войски, ако Багдад наруши резолюцията на ООН и не се разоръжи.